"Небесна наследница"

Глава 30

Валеше толкова силно,че дори не можехме да видим на една ръка разстояние от себе си.Ардженто се бореше с всички сили да лети по-бързо и по-бързо,но усещах че нямаше да издържи.
-Ардженто,нека да кацнем!
Светкавично той пое надолу и кацна под огромно дърво.Короната му бе голяма и може би щеше да ни пази донякъде от бурята.По-добре отколкото нищо.Слязох от него и махнах полепнала по очите му грива:
-Браво на теб.Браво.
Няколко часа след като бурята утихна,двамата с него се бяхме сгушили един до друг.Бяхме изтощени,мокри и гладни,а не знаех още колко път ни остава.
Затова просто затворих очи и заспах.

~~~~~~

Нещо ме буташе.Отворих очи и черната муцуна на коня беше върху главата ми.
-Добре,ставам.
Изправих се и се огледах-нямаше и следа от бурята.Печеше ярко слънце.
Отново се качих на Ардженто и потеглихме.Не се мина много време когато пред нас в далечината изникна замъкът ми.Удивително колко бърз бе той.
Виждайки дома ми осъзнах,че вече съм близо до Джейк.Държах гривата на Ардженто толкова силно,че чак кокалчетата на ръката ми побеляха.
-По-бързо!
Кацнахме на огромна въздушна площадка над замъка,където в момента Зая и още няколко ангела тренираха.При вида на огромния кон,се разбягаха настрани.
Ардженто се изправи на задните си крака и ядосано изпръхтя.Щом се успокои,осъзнах че всички погледи бяха вперени в мен.Зая се приближи до коня,но Ардженто отново се изправи и не и позволи да се приближи.
"Пази я с живота си",каза Леон.И така и прави той.
Успях да слезна от гърба му и прошепнах в ухото му:
-Върви където пожелаеш,но се върни при мен.Чу ли?
Той изцвили и литна отново нагоре.Обърнах се към Зая и тя рече:
-Нямам думи,Ваше Височество.Просто...нямам думи.
-Къде е Джейк?
Усмивката изчезва от лицето и:
-Едва се държи.
Хукнах към моята стая,усещайки че Сапфира е там и ме чака.Отворих вратата и главата и се показа от балкона:
-Майка ти не искаше да ме чуе,Сара.Бързо вземай това и бягай при Джейк! Усещам,че силите го напускат.
С бясна скорост се затичах до лечебницата и щом влязох вътре,майка ми и няколко сестри стояха около Джейк с наведени глави,скривайки главата му.
Застинах.Майка ми ме погледна и рече:
-Късно е.
Тя излезе навън,а аз погледнах към него.
Крилете му бяха все още завързани и прикрепени нагоре към тавана.Перата му дори падаха на земята.Цялата му кожа бе бледа и нямаше и следа от слънчевия му загар.Нямаше следа от жива искра в него.
Строполих се на земята,държейки стъкленицата с отварата.Краката ми буквално омекнаха.Сестрите излязоха,аз се опитах да стана,ала сякаш бях направена от кашкавал.
-Не...
Започнах да треперя.Доближих се до Джейк и го огледах:
-Не смей да ме напускаш...
Докоснах мястото където е сърцето му и не усетих нищо.Нищо.
Сълзите започнаха да напират,но стиснах зъби и рекох:
-Не,не,не,недей.Джейк събуди се!
Нито стон.Нито вопъл.Тишина.Гробна тишина.
Легнах до него и усетих все още топлото му тяло.Не може да стане така.
-Джейк,ти ми обеща че ще се държиш.Даде ми дума,че ще се опиташ!Ето,намерих вещицата,тя ми даде отвара!Хайде отвори очи!Трябва да я изпиеш.
Но той не помръдваше.
В този миг,трима стражи заедно с майка ми дойдоха.Явно не очакваха да съм тук,защото щом влязоха веднага се спряха.
-Какво правите тук?
Сигурно изглеждах ужасно,защото те се стъписаха.Майка ми рече:
-Хайде Лунеса,ела тук.
-Никъде няма да ходя!
Те се спогледаха.
-Недей да ми се противопоставяш!Тръгвай!
-Какво ще правите с него?
Най-едрия страж рече:
-Трябва да извършим свещения ритуал,принцесо..
Кипнах:
-Джейк не е мъртъв!Той не е мъртъв!!!
Шибаните сълзи потекоха още повече.
-Лунеса,нека ги оставим да...
-КАЗАХ ДА СЕ МАХНЕТЕ!
Крилете ми се показаха и ме издигнаха нагоре.С един замах успях да съборя и стражите и майка ми.Те излязоха уплашени ,а тя рече:
-Сара моля те,ела!
-Майко махай се.Напусни.
Тя излезе,оставяйки ме сама.Приземих се на земята и погалих едното си крило.Погледнах към Джейк и рекох:
-Дори и така да е,няма да те оставя.
Взех една гумена тръбичка и я поставих в устата му.Изсипах една част от отварата на вещицата в устата му,а с другата полях крилете му.Той отново не помръдна.Реших че ще мине време докато отварата подейства и затова седнах на един стол за да броя часовете.Той щеше да живее.Трябваше да живее.