"Небесна наследница"

Глава 19

След като някакси успях да спра кървенето,черния еднорог  легна до огъня.
Умирах от глад.Трябваше по най-бързият начин да избягам от тази гора,иначе Леон щеше да ме намери.
На сутринта бях много изтощена.Гледайки как еднорога ядеше трева,на мен също  ми се приска да си хапна малко.Изправих се,но не можах да накарам крилете ми да се покажат.
-Е добре.Явно ще пояздя малко.
Качих се на гърба на  еднорога.Той явно нямаше нищо против,затова просто препусна в галоп напред.

........няколко часа по-късно........
Все още  препускахме  бясно към моето царство.Не можех да спра,точно когато съм  почти на  финала.Исках да се разкарам от този свят и да се върна долу на земята,ала това беше невъзможно.Изведнъж коня рязко спря.Огледах се и около нас- пред мен се извисяваше мрачна къща,с трупове на животни  около нея.Вонеше на гадост.Земята около къщата беше пропита от кръв и разлагаща се плът.Не можех да остана още тук.Сръгах коня в ребрата ,ала той не помръдна.Изведнъж някой излезе от къщата- млада и висока чернокоса жена застана пред мен и ме изгледа странно.Изведнъж  всичко наоколо стана черно и луната изгря.
-Коя си ти? -извиках.
Жената само ме погледна и очите и се възпламениха.Тя вдигна пръста си и ме подкани да дойда."Сара,Сара.....".
По дяволите.Слязох от коня и тръгнах към нея.Забравих за всичко около себе си.Вървях срещу жената,а тя влезе в къщата си.Аз естествено я  последвах.
Когато влязохме вътре,видях че черната и коса беше дълга малко под кръста ,а в края завършваше с кърваво червени кичури.Пръстите и бяха дълги и тънки,а лицето беше бяло и изпито.
-Коя си ти?
-Принцесата на световете.....Хм....каква приятна изненада в скромния ми дом.
Тя се ухили и от устата и се показаха леко заострени кучешки  зъби.Говореше бавно,но гласът и сякаш беше изтъкан от хиляди молещи  се за пощада души.Усещах как треперя.
-Какво си ти?
Тя продължи да обикаля около стаята,оглеждайки ме.
-Радвай се,че попадна на мен Лунеса,не на тях.
-На кои тях?
Тя отново се ухили зловещо и изрече някакви думи.
-Ти си тази,която всички търсят.Нали?
Какво имаше предвид?Кои всички ме търсят?
-Какво искаш да кажеш?Кой ме търси?
-Нима не знаеш?Цяла Мордония  те издирва.Оредон също.А ние,вещиците,те привлякохме толкова лесно в леговището си.
Внезапно около мен застанаха още  шест  жени.Техните лица не бяха толкова бели и изпити като на чернокосата, ала изглеждаха по-грозни от нея.
-Какво искате от мен?Защо ме накарахте да дойда?!
-Ти си глупава.Нима никой не те предупреди ,че собствените ти сетива ще те измамят? Този свят не е за такива като теб.
Другите се изсмяха в един глас.
Чернокосата  повдигна лявата си вежда и  отнякъде се появи огромен остър жезъл в ръката и.Вещица.
-Не можеш да ме държиш тук,вещице.Нямаш право.
Тя се изсмя отново:
-Правилата на кралицата не важат за мен,момиче.Нито за сестрите ми.
-Какво ще правиш с мен?
-Ако беше обикновено човешко същество ,бих те убила и бавно бих изяла сърцето ти.Но ти не си такава,а и аз не ям  демонско  месо.Така че мисля ,да направя друго нещо с теб.
Отстъпих крачка назад,но се спънах в наметалото си.Шесте вещици зад гърба ми,дишаха във врата ми.Нямаше откъде да избягам.
-Как е името ти?
Тя завъртя глава:
-Глупаво дете.Задаваш твърде много глупави въпроси. Явно човешкият свят наистина се е превърнал в помия.
Бях сигурна, че е вещица.Около мен имаше всичко нужно за една такава твар.
-Пусни ме!Пусни ме оттук!Долна твар!
Тя дойде светкавично бързо до мен,хвана ме за гърлото и ме захвърли към стената.Въздухът излезе от дробовете ми.Опитах се да се изправя,но две от вещиците ме хванаха под мишниците и ме изправиха пред чернокосата:
-Лека нощ,принцесо.
Тя щракна с пръст,а аз изгубих съзнание.