"Небесна наследница"

Глава 18

Детето ме гледаше и ме изучаваше с поглед.
-Кръвта на демон е надвила гените ти на  ангел  и  затова  ти си толкова ценна.Именно за това баща ми те иска.Ти си единствената жена демон с кръв на двата вида.Изключително рядко се срещат такива като теб и ако се родят винаги умират млади.
Но ти успя да  се скриеш от погледите на всички за 19 години.
Приклекнах и я  хванах за рамената.Усетих рязко извикване на крилата си.Момичето изпищя.
-Как...кой ти каза всичко това?
Внезапно някой влезе в конюшнята и извика:
-Сара ,пусни я!
До болка познатия глас на Леон прониза  викът  на момичето,а аз мигновенно се изправих.
Леон се приближи до дъщеря си и леко  я повдигна.
Треперех от страх и изумление.Усетих как леко се надигам от земята.Това беше-сега трябваше да избягам.Литнах нагоре през покрива на конюшните ,устремявайки се към дома ми.Чух само смразяващия вик на Леон.Не  мислех за нищо  друго освен да  избягам.Скоро кацнах на  едно дърво,защото се стъмни и реших да пренощувам  там.Наоколо се чуваше вой на вълци ,или по -скоро върколаци ?!Увих се в крилете си и затворих очи.

......................
На другата сутрин се събудих от песента на птичките.Слънцето беше високо в небето.Изправих се и отново литнах нагоре.Мисълта ми беше изпълнена  от случващото се напоследък.Мислех си дали няма да е по- добре,ако просто се върна обратно на земята и заживея  стария си живот.Летях  все на юг и не спирах.

......................
Малко преди свечеряване търсех къде да преспя.Летях над тъмна гора,когато някъде в цялата тази тъмнина видях светлина.Дали беше някаква къщурка?Снижих се и кацнах на земята. Крилете ми се влачеха леко по земята.Вървях към светлината,когато изведнъж пред мен изникна малка къща ,а пред нея една старица дърпаше нещо.Вгледах се и не повярвах на очите си.Старата ,дрипава жена дърпаше черен  еднорог със златна верига ,увита около врата на му.Тя мъмреше животното и усилено го  дърпаше ,за да падне  настрани.Не можех да гледам безучастно.Изникнах изпод храстите ,прикрила крилете си с вълшебна магия.
-Извинете?!Хей ,госпожо!
Тя погледна към мен:
-Какво искаш дете?Какво прави едно момиче като теб тук в Гората на кошмарите?
Доста оригинално име за гора ,ако питате мен.
-Аз..-погледнах към устата на коня,цялата обляна в пяна-Чудех се дали не бихте ми дали тази кон назаем?
Тя пусна веригата ,а животното тупна надолу с предните си крака.Шията му беше разранена.
-И за какво ще ти е на теб моят  кон?
-....Моля ви.Трябва да се прибера вкъщи ,а нямам бърз превоз.
-А какво ще ми дадеш  в замяна?-тя  ме изгледа страховито.
Огледах се и се сетих за кръглата огърлица от майка ми.Извадих я изпод бойната ми туника и я скъсах.Беше цялата обляна в малки сини диаматчета ,а в средата имаше моята буква, изписана от бял кристал.Подадох я на старицата и я попитах:
-Това достатъчно ли е?
Очите и мигом светнаха в тъмното.Тя бавно пусна веригата,а еднорогът само това чакаше.Той рязко се вдигна на задните си крака и побягна навътре в гората. Старицата грабна огърлицата ми и  изчезна.Как ме измами само.Отидох до веригата и я докоснах.Цялата гореше.По нея на някои места имаше отпечатъци от черна кръв.Реших да я взема. Взех я и я сложих на рамото си.Опитах отново да накарам крилата си да се покажат,но без успех.
-Е ,явно трябва да ходя пеш..
Тръгнах в обратната посока и скоро намерих огромно дърво,под което имаше хралупа.Реших да  остана там за през ноща.Запалих огън и потърсих нещо за ядене.След близо час търсене ,нищо не успях  да намеря.Седнах пред огъня и започнах да се топля. Изведнъж чух  недалечен тропот.Погледнах напред и пред мен изникна черния еднорог .Той се изправи на задните си крака и се приближи до мен.В очите му сякаш имаше лек пламък.Опашката и гривата му бяха почти до земята и бяха къдрави.Той  започна да обикаля нервно,потупвайки земята с предното си  копито.Забелязах че около него има капки кръв.Станах и пробвах да се приближа до него.
-Кротко...кротко.
Вдигнах шията му , а ръката ми беше обляна в  кръв.
-Сега ще се погрижа за теб.

~Здрасти хора😀Ето я новата глава!Надявам се да ви хареса.💟💟