"Небесна наследница"

Глава 5

Той мина през вратата без дори да я отваря.Носеше ме сякаш съм перце.Понесе ме нагоре по стълбите и се запъти към стаята ми.Отвори вратата с крака си и ме хвърли на леглото.Надигнах се ,но той ме спря:
-Нямам време да се занимавам с глезли като теб.Аз ...аз ..
Той не довърши изречението си и напусна стаята.Застинах. Какво искаше да каже с това?Не ми пука.Свалих си роклята и обувките.Сложих си синята пижама и се сгуших под завивките.Доспа ми се.Защо той беше толкова мил с мен,а аз се държах като идиот?Цяла седмица ме държа тук и дори не се оплака от мен!Запалих му печката,накарах го да ми купи мобилен за 2,500€ !Каква съм аз?!Не. Просто ще легна и това е .Сигурно полудявам.Ще заспя и всичко ще бъде добре.

.................час след това........
Усетих някой да ме прегръща силно.Беше доста по-голям и мускулест от мен.Не.Абсурдно беше да е Джейкъб.Размърдах се и видях това ,което най -малко очаквах-Паркър.
Беше целия подут.По ръката му личаха синини от игли на инжекции.Друдал се е.Погнусих се.Защо го е пуснал?Станах и го оставих да лежи безжизнено на леглото.
Отправих се към кухнята ,когато усетих някой да върви зад мен.Обърнах се и видях Паркър.Имаше крила.Черни ,големи крила.Оооо не.Не и той.
-Здравей Сара ..позна ли ме?
-Паркър ..какво се е случило с теб?Ти..ти си ..
-Демон?!О,бедната Сара.Толкова си жалка.Но за мнозина ти си по-важна и от света.Какво ще каже майка ти щом те види мъртва в ръцете на твоя пазител,а?Дали ще го убие или пощади?Не съм сигурен.За Леон ти си изключително важна.Без твоята сила той не би успял да освободи моща, криеща се под това човешко тяло.Ела с мен и ще станеш кралица на света...само трябва да дойдеш с мен...и да те предам на Господаря.
-Няма да ходя никъде!Ти си едно нищожество!Върви и предай на краля си ,че нито ще се женя за него,нито искам да бъда негова кралица!Върви си!
-Явно искаш да се биеш, а?
Ела и ме победи.
Крилата му се разпериха .Бяха доста по-големи от моите,но по-малки от на моя пазител.
Той тръгна към мен и ме събори на земята,притискайки мястото,от което излизаха крилата ми:
-Обещавам да не те нараня ,но....-той прашепна в ухото ми- първо ще минеш през моето легло!
-Никога!
Забих нокти в лицето му ,когато изведнъж Джейкъб връхлетя през входната врата.Той извика яростно и се спусна към Паркър ,хвърляйки го в другия край на стаята :
-Ще съжаляваш за думите си ,щом ги предам на кралицата на Мордония!
Джейк извади огромен леден лък и го запрати към главата на Паркър.Уцели го точно между очите.От раната бликна черна кръв.Лежах на пода и не помръдвах. Изпитвах ужасна болка.Задушавах се .
-Сара!Сара стани !Моля те!
-Боли....боли ме !
Той ме обърна и аз запищях.
-По дяволите !
Той докосна крилата ми.
-Недей !Боли ме !Спри....
Изгубих съзнание.
.....................
Мислех си за родителите ми.Чудех се дали им липсвам. ..дали си мислят за мен. ...Това което стана с Паркър разруши целия ми свят.Той също е бил демон ,пратен да ме следи. А аз му се доверих .Отворих очи и осъзнах че не бях във къщата на пазителя си.Стаята беше голяма и просторна.Имаше огромни прозорци и балкон.Всичко ухаеше на цветя.Някой почука.
-Кой е?
-Аз съм.
Джейкъб. Той влезе бавно,но този път беше облечен доста по-различно. Черен кожен панталон ,прилепващ по краката и бяла риза.Крилата му бяха прибрани. Аз още стоях в леглото и го подканих да седне до мен.
-Не искам да знам какво се случи .Къде сме?
-Мордония. Трябваше вече да си станала .Майка ти те очаква.
-Да имаш някой клин назаем?
-Аз нямам,но в гардероба има.Облечи се.Ще те чакам отвън..
Чудесно.Той излезе а аз се заех с обличането.Намерих точно това ,което ми трябваше -дълга лилава, кожена туника и клин.Вързах косата си на опашка и излязох .Джейк ме чакаше:
-Сега всеки ,който те види ще ти се покланя.Знаеш как да действаш. Ти просто се усмихвай.
-Добре.
Той беше прав.По пътя за тронната зала почти всички ме поздравяваха за завръщането ми.Другите само се покланяха и отминаваха.
Стигнахме огромна позлатена порта .Джейкъб ме подкани да вляза.Щом влезнахме първото което забелязах беше големия брой мъже .Пазители.На майка ми.Явно добре я охраняват.Те всички се обърнаха към мен и ме приветстваха с добре дошла.Женска фигура се насочи към мен.Кралицата на Мордония беше наистина красива-имаше дълга кестенява коса и сини очи.Точно като моите.Носеше бяла туника, а на главата  си имаше малка диамантена тиара.Тя ме огледа и се усмихна.Дойде до мен и ме прегърна:
-Същата като баща си.Очарователна си.
-Благодаря ви.
-Не ми говори на Вие мила.Все пак съм ти майка.
-Ще имам малки затруднения с това.Моля да ме извиниш майко.
-Така е по-добре.
Тя се върна и седна на трона си.Целият трон беше обсипан в сини сапфири.
-Изпратих Джейкъб за да те намери .И слава богу че си добре.Надявам се да се е държал с теб подобаващо.
Погледнах към него:
-Той се държа изключително смело.Спаси ми живота на два пъти.Незнам как ще му се от благодаря.
-Като единствената Чистокръвна ,знаеш че трябва да си добре охранявана.За твое добро е.Аз ще избера пазителите ти .Те ще те придружават почти навсякъде.Аз ще избера този,който да те придружава абсолютно навсякъде....и да те обучават за достойна Кралица на Мордония.
-Така. Алкатрас ти си първи. Нейрос ,Зая и Нина.Момичетата ще те обучават .Алкатрас и Нейрос ще са твои пазители.До стаята ти ще има трима патрулиращи.Добре.Сега си свободна да разгледаш царството си.
-Имам един последен въпрос.
Може ли........Искам Джейкъб също да е мой пазител.Той е единствения ,който познавам най-добре тук.
-Имаш толкова голям защитен отряд.Защо ти са още ангели?
Раздрасних се и в мигом крилата ми се показаха.Бяха пораснали.Разперих ги за да види тя, че наистина настоявам.
-Е добре.Нека той бъде твой пязител.Нека те разведе из царството и да ти покаже някои неща.
-Благодаря.
Поклонихме се и излязохме.Аз не прибрах крилата си .Джейкъб вървеше много бързо :
-Джейк спри!Не мога да те настигна!
Той се обърна към мен:
--Защо настоя?
-За кое?Да бъдеш мой пазител?
-Да.
-Както казах ти си единствения ангел на който мога да разчитам.
-Добре.Какво искаш да правиш?
-Като за начало искам да ми покажеш всичко наоколо.Имате ли някакви магически създания?
-Това ще ти хареса.Имаме много.
Той ме поведе към някаква огромна бяла порта в най-южната част на двореца.Отвори я и пред мен се разкри удивителна гледка-огромна градина ,пълна с животни и ангели.Някой ангели бяха на моя възраст ,други бяха много стари.Всички те се разхождаха спокойно,заедно със животните си.Джейк ме хвана за лакътя и ме поведе.
-Това,което виждаш е част от придворните в двореца.Тук ние ангелите имаме различно животно-спътник.Те не могат да слизат на Земята.Затова остават тук.Той свирна с уста и мигом до него дотича един бял тигър .Джейкъб се наведе и го прегърна:
-Запознай се с Алая.Тя е моето животно -спътник.
Наведох се и погалих тигъра.Алая замърка и легна в краката ми.
-Прекрасна е.Откога я имаш?
-Откакто се родих.Всеки получава такъв дар от момента в който се роди.
Намръщих се:
-Аз.....има ли ...?
-Ела да ти покажа.
Изправихме се ,а Алая не се отделяше от Джейк :
-Тя те харесва.Най -много харесва очите ти.
-Тя ти говори?!Като човек ?!
-Да.Но само с мен.Разговаря и с други ,но изключително рядко.Трябва да е някой много специален ,за да говори с него.
Изчакай тук.
-Добре.
Той разпери крилата си и полетя.Аз стоях отдолу и само го наблюдавах.Оглушителен рев се разнесе над мен.Обърнах се и с ужас видях как огромно люспесто нещо се готви да кацне върху мен.Накарах крилата си да излязат и хвръкнах на няколко метра от земята .Огромното нещо кацна и видях Джейкъб да е на гърба му.
-Ето това е твоя най-голям пазител-Сапфира.
-Дракон ?!Мислех че ще е нещо малко ...не Дракон!
-Не ти ли харесва?!Ела да я погалиш.
Нямаше как да не ми хареса.