Daddy Wants A Good Girl (BG translate)

Chapter 25

ГТН Алис

Отварям очи и виждам как се взира в мен. Усмихвам му се и заравям лице в гърдите му, прегръщайки го по-силно.

Мисля, че вчера аз и Хари направихме голяма крачка и засилихме своята връзка.

Отново отварям очи и се загубвам в зелените му орбити, толкова са красиви. Той е толкова красив.
Обхваща брадичката ми и се кани да ме целуне, когато се изправям рязко и изтичвам от стаяата само по бельо и сутиен.

"Алис?" Чувам Хари да се провиква, обезпокоен.

"Идвам!"

Отвръщам и бързам към банята, за да измия зъбите си. Щом го правя обличам тънка рокличка и се забързвам към неговата стая. В момента, в който го виждам бягам още по-бързо и тупвам на леглото. Смея се, когато ме обгръща с ръце и целува.

"Къде ходи?"

"Трябваше да си измия зъбите, за да мога да те целуна." Казах и допрях устни до неговите. Той се засмя, но не зададе никакви други въпроси. Просто се целунахме и прегърнахме.

"Изглеждаш... различно, нещо се е променило.." Изрече той, наполовина сериозен и объркан, веждите му бяха намръщени.

Усмихнах се.

"Вече не съм изплашена, искам те и те искам по всеки един възможен начин. Досущ като вчера и сега." Беше вярно. След снощните събития все още се чувствах леко виновна, защото някак си бе грешно. Ала вече не съм обзета от страх, защото го желая и ако ми се отдава възможност да имам онова, за което жадувам, то тогавава защо не?

"Хубаво, защото и аз те искам" отвърна той и обхвана лицето ми, целувайки ме.

Лежахме в пълна тишина за няколко минути, когато изведнъж коремът ми реши да оповести, че трябва да го нахраня.

Чудесен наичин да развали момента.

"Гладна?" Пита, повдигайки вежда. Сладък смях напуска устните му, като разкрива неговите прекрасни трапчинки.

"Не" Контрирам и затварям очи, прегръщайки го още по-силно. Бих предпочела да гладувам до смърт, отколкото да сложа край на този момент.

Той целува челото ми.

"Хайде, Алис, да ставаме. Ще ти сготвя нещо за хапване."

"Но аз искам да оставана тук с теб" Цупя се като детенце.

"Хайде"

Изправям се и се повдигам на пръсти, за да го целуна за последен път, ала вместо това той ме хваща на ръце. Обвивам крака около кръста му и изпищявам. Хари се устремява напред със сигурни крачки и ни повежда през стълбището.

"Значи ще ме носиш чак до кухнята?" Питам, смеейки се.

"Мхмм"

"Не е като да съм бебе" Оплаквам се.

"Ти си моето бебче" Засмивам се и целувам врата му. Проправям цяла пътечка с устните си надолу.

"Спри да го правиш или ще се наложи да те заведа обратно в спалнята и да разкарам това." Хваща материята на роклята ми. Нещо в начина, по който очите му потъмняха и изражението му стана отчасти сериозно, ме накара да му повярвам.

Поставя ме върху кухненския плот и аз го пускам, докато игриво размахвам ръце си във въздуха.

Той приготвя закуска за двама ни, като през цялото време си разменяме целувки и смешни физиономии.

Щом приключваме с храненето Хари се отправя към стаята си и се връща вече в костюм с вратовръзка.

"Къде отиваш?" Питам.

"На работа" Отвръща, така сякаш отговорът е очевиден. И всъщност наистина беше.

"Но аз искам да бъда с теб." Прегръщам го, но не съм достатъчно висока за да достигна врата му.

"Кой да предположи, че си била толкова грижовна." Той се засмя.

"Моля те" Опитвам се да пресъздам най-тъжното си личице.

"Бебче, трябва да работя и ти го знаеш."

Щом изрече тези думи в корема ми запърхаха пеперуди. Обожавах, когато ме наричаше така. Тогава мигновено се досетих какво ще го накара да остане.

"Моля те...татенце." Нацупих устни и дадох всичко от себе си да прозвуча колкото е възможно по-невинно и съблазнително в същото време.

Цареше тишина за няколко секунди, след което без нищичко да каже, затвори вратата. Хари започна да върви към мен бавно, очите му сякаш бяха потъмнели, все едно не беше самия той, все едно беше някой друг. Изплаши ме, но в същото време ми хареса. Бях нервна от това, което предстоеше  да се случи. Милиони неща прелетяха през съзнанието ми.

"Не трябваше да казваш това..."