Daddy Wants A Good Girl (BG translate)

Chapter 12

ГТН Алис

След нощта, в коята ме напляска, за да ми даде урок повече никога да не го лъжа, така и не повдигнахме темата отново. Наистина си бях научила извода. Той не ме нарани, но смятам, че беше едно преднамерено предупреждение.

***

"Значи няма да ходя на училище?" Попитах г-н Стайлс след като мина една седмица, откакто живеех с него.

Намираше се в офиса си зад дълго, тъмно и дървено бюро, концентриран въху някакви документи. Погледна ме, повдигайки вежда.

"Ами мислех си да започнеш онлайн обучение или да наема учители, които да идват тук." След казаното, веднага върна вниманието си върху материалите, които държеше.

"Какво?! Не?! Не напуснах онова място, в което бях като в капан, за да отида на друго такова! Искам да ходя на училище, да завържа приятели и да опитам да имам нормален тинейджърски живот!" Осъзнах, че му крещя, изпълнена с гняв. Усетих как сълзи заплашваха да се спуснат.

ГТН Хари

Оставих на страна документацията, върху която се бях съсредоточил, удостоявайки Алис с пълното си внимание. Не исках да посещава училище. Училище, в което ще среща момчета на нейната възраст и от нищото невинността ѝ ще е изчезнала. Желаех да я запазя тук, само за себе си, но начинът, по който очите ѝ се насълзиха, а веждите-намръщиха, знаех, че това е нещо, за което истински копнее. Осъзнавах, че мечтаеше за установен живот и че това, през което е преминла, каквото и да е било то, се е стоварило безпощадно върху нея. Жадувах да я виждам щастлива и за това се съгласих.

***

ГТН Алис

Не след дълго започнах училище и срещнах много нови хора, въпреки че през цялото време Анна не напускаше мислите ми. Нямах търпение отново да я видя.

С всеки изминал ден се чувствах по-удобно и приятно в имението, дори и все още да не знаех напълно какво повече се крие в това огромно място. Рядко напусках стаята си.

Макар че г-н Стайлс продължи да прави лукавите си намерения очевидни, аз се преструвах, че не ги забелязвам.

Уж без да иска докосваше дупето ми, докато ме подминаваше, взираше се било то в краката или деколтето ми за прекалено дълъг интервал от време, а аз просто отбивах поглед и се надявах, че когато върна очите си върху неговите, той ще си е тръгнал.

Превърна се в рутина да си взимам душ, когато не си е у дома, да закопчавам всичките копчета на ризите си, да обличам по-широки дрехи и то само за да прикривам тялото си колкото е възможно. Така все още не беше опитал да ми направи нещо, и за това му бях пределно благодарна.