Daddy Wants A Good Girl (BG translate)

Chapter 13

ГТН Алис

Не мога да се сдържа и изпускам стона, който дълго се опитвах да задържа.

"Точно така, искам да стенеш за мен, бебче." Чувам гласът на г-н Стайлс до ухото си. Едната му ръка се намира върху гърдата ми, докато другата ми доставя удоволствие там долу. Гръдният ми кош се повдига толкова бързо, че започвам да се чувствам замаяна.

Покривам устата си с длан.

"Не, искам да чувам колко добре те карам да се чувстваш." Изрича той, улавяйки китката ми и отдалечавайки я от моите устни.

И двамата стоим, гледащи в една посока, зад мен е. Отварям очи, завъртам се и се взирам в зелените му очи за няколко минути. След това се накланям лекичко и го целувам.

Събуждам се и се изправям, закривайки устата си, за да не извикам.

Дишам със затруднения. Не мога да повярвам на себе си, че току-що сунувах как г-н Стайлс и аз правехме...

Стоя неподвижно в леглото си, наоколо цари тъмнина. Опитвам се да осмисля това, което се случи.

Отивам в банята и наплисквам лицето си. Вдигам поглед към огледалото, тъмните кръгове под очите ми са по-забележими от всякога. Отклонявам взора си, чувствам се засрамена от съня,  с който умът ми реши да ме дари.

Чсовникът показва 05:21. Решавам да се изкъпя и приготвя за училище. Знам, че няма да съм способна да си легна, именно заради онова, от което всъщност се събудих.

Излизам от душа и давам всичко от себе си да прикрия с няколкото продукта, които имам на разположение колко съм изморена и шокирана.

Вече привършила ми остава един свободен час, затова решавам да сляза и да закуся- нещо, което обикновено не правя.

В крайна сметка си наливам чаша портокалов сок и подбирам няколко ягоди.

Докато отхапвам, г-н Стайлс влиза със слушалки и без блуза...

Носи ръкавици за тренировка, а по плочките му видимо са избили капчици пот- ТОЙ ИМА ПЛОЧКИ?

Ръцете му са стегнати, не се удържам и го оглеждам. Божичко толкова е-
Не.

Внезапно откъси от съня изскачат в главата ми и аз се обръщам по най-бързия начин, за да не го зяпам и секунда повече.

Дочувам смехът му.

"Какво? Никога ли не си виждала момче да тренира без тениска?"

"В интерес на истината, не, не съм. Пркарала съм целия си живот по приемни домове с 0 процента популация от момчета!" Уау, ставам прекалено отбранителна.

"Съжалявам. Сега вече можеш да се обърнеш." Гласът му ту се снижава, ту увеличава децибелите си все едно си тръгва и отново се връща.

Извърнах се бавно, за да съм сигурна. Вече носеше блуза, хубаво.

"Е, как така си будна толкова рано?"

"Кошмар" при това доста стряскащ.

"За какво?"

Опитах да скалъпя най-добрата лъжа и се молех да не ме разкрие.

"Просто едно, ъм, чудовище. Да! Някакъв звяр дойде, уби всички и даа..." Кимах прекалено много.

Чудовище, разбира се. Защото сигурно 16 годишните сънуват точно това.

ГТН Хари

Лъжа.

"О, тогава се надявам да се почувстваш по-добре, но аз трябва да си взема душ, затова ще се видим направо на вечеря."

Тръгнах си, но дълбоко се чудех какво ли всъщност наистина е сънувала, за да се наложи да ме излъже...

ГТН Алис

Пристигнах в училище, беше ми изключително трудно да се фокусирам в клас. Всичко, за което успявах да мисля беше сънят. Защо изобщо го получих? Нали не означаваше, че исках да-

"Алис?"

Погледнах нагоре, отърсвайки се от мислите си. Огледах се и всички очи се намираха върху мен.

"Можете ли да отговорите на въпроса, г-це Стайлс?"

Разбира се, г-н Х. трябваше да се обърне към мен с презимето ми. Но преди всичко, все пак г-н Стайлс беше законният ми баща.

"Е?" Учителят попита отново. Лицето ми гореше и нямах съмнение, че беше обагрено в червен цвят.

"Съжалявам, бихте ли повторили въпроса, г-н Х.?"

"Може би ще се наложи да внимавате в часа ми, за да не се налага да повтарям въпроса си следващия път, г-це Стайлс. Някой друг?"

Някакво момиче даде отговор и аз се постарах с всички сили да не връщам мислите си обратно към съня.