Daddy Wants A Good Girl (BG translate)

Chapter 37

ГТН Алис

"Ти си една от любимите ми ученички, писането ти едно най-добрите, оценките ти са отлични, но никога не полагаш усилия да внимаваш в моя час." Той спря за момент. "Защо?"

"Ами..."

"Да не би нещо да се случва у дома? Да не съм аз? Би ли предпочела друг учител?"

Преглътнах и избегнах погледа му. Исках да напусна, почувствах се така сякаш очите му можеха да прочетат мислите ми и да узнаят всичките ми тайни.

ГТН Г-н Х.

"Не е това." Отвърна тя, притискайки бедрата си едно в друго за пореден път. Краката ѝ изглеждаха дълги изпод тънката пола, която носеше. Бързо върнах вниманието си обратно върху лицето ѝ. Това няма да се случи. Не и отново.

"Тогава какво има?" Очите ми се сключиха с нейните, заплашващи още веднъж да се спуснат към бедрата ѝ.

"Просто бях разсеяна, това е всичко. Този път давам думата си, че няма да се повтори." Тя се опита да се усмихме, ала притеснението ѝ не ѝ позволи. Криеше нещо. Очите ѝ, които не се задържаха върху моите за дълго, я издадоха.

ГТН Алис

Г-н Х. размишляваше няколко секунди, след което кимна сякаш се бе отказал от нещо.

"Вече може да си тръгваш."

Изправих се и напуснах класната стая. Веднага щом се озовах навън си поех облекчителна глътка въздух. Най-накрая се бе свършило. Всичко, което трябваше да правя сега е да внимавм в часовете или в противен случай рискувах да бъда хваната.

***

"Алис?"

"Алис." Чувам Хари да ме вика малко по-силно.

Коства ми момент да възвърна съзнанието си.

"Добре ли си? Спиш от доста време."

Поглеждам към прозореца зад него и забелязвам, че вече е тъмно.

Отново затварям очи.

"Легни при мен."

"Какво?"

"Легни при мен." Повтарям.

Плъзвам се леко и той се настанява до мен. Приближавам се по-близо към него и увивам ръце около топлия му торс. Той ме гушва и целува челото ми. Чувството е толкова правилно, но технически погледнато не е и не ми се рискува да бъда хваната и да загубя всичко това.

"Какво не е наред, бебче?" Дланта му бавно се спуска по гърба ми.

"Нищо. Просто ми липсваше и мисля, че се разболявам." Излъгах.

"О, значи без повече целувки и прегръдки за теб тогава" Той се усмихва щом го поглеждам с игрива физиономия.

"Просто ме прегърни." Отвръщам, унасяйки се в силната му и  едновременно отпускаща хватка.

***

Събудих се, приготвих за училище и се отправих към кухнята, за да си взема нещо бързо за хапване.

"О, хей" Изговарям припряно щом съзирам Хари. Опитвам се да напусна възможно най-бързо без да правя очен контакт.

Грабвам чевръсто едно пълнозърнесто барче, заедно с бутилка вода и се забързвам към изхода. Внезапно дългата му ръка блокира вратата, докато с другата хваща кухненския плот.

"Без целувка за довиждане? Отново?" Сърцето ми започва да прескача.

Тогава Хари започна бавно да ме притиска към ъгъла. Почувствах се като плячка, а той беше ловецът. Ръката му отмести косата ми зад рамото, разкривайки врата ми. Усещах как мускулите ми се напрягат. В следващата секунда вече целуваше шията ми и онова познато чувство се завърна, препускащо през цялото ми тяло. Докато устните му продължаваха да се движат, дъхът му ме гъделичкаше.

Неочаквано той прекъсна контакта с кожата ми. Пръстите му  се заиграха с косата ми.
"Изглежда си позабравила за мен тази седмица." Изрече почти безгласно.

Дъхът му се разнесе на различни места, докато шептеше. "Мога да видя, че ме искаш. Мога да чуя как дишането ти се ускорява всеки път, когато си лягам с теб. Точно както сега. Мога да усетя как кожата ти реагира, без значение кога те докосвам." Дланта му се спусна надолу. Аз я хванах преди да бе успял да стигне "до там".

"Не."

"Какво има?" Веждите му се намръщиха и той отстъпи назад.

"Аз, ъм, не мога. През онзи период съм...ъм, знаеш..." Затворих очи, надявайки се, че няма да се наложи да продължа изречението си.

Щом ги отворих сърдитото му изражение бе преминало в осъзнаване на ситуацията и лек кикот напусна устата му.

"О" Ръката му се вдигна и той взе нещо от плота зад мен. На лицето му играеше палава усмивка, която не успя да удържи.

Погали бузата ми и устните му се приближиха към ухото ми.

"Добре, бебче, само бъди наясно, че в бъдеще това няма да ме спре." И с това, той напусна.