Daddy Wants A Good Girl (BG translate)

Chapter 21

ГТН Алис

Докато оглеждах всичко и всеки наоколо, някой ми подаде чаша с шампанско или поне така предположих.

"Не, аз не иск-" Дори не довърших изречението си, тъй като жената вече бе изчезнала. Раздаваше наред от питието.

Никога не бях опитвала алкохолна напитка, по-скоро не можех. Не съм имала такъв шанс. Оставих чашата на масата и се отдалечих. Застанах вцепенено на крака и любопитството напълно ме завладя. Върнах се и отпих по възможност най-малката глътка.

Не можех да преценя дали ми харесва или не, но накрая допих цялата течност именно за да разбера. Съзрях маса, върху която бяха разположени още съдове с въпросния алкохол и аз си взех още един. Нямаше да нарани никого, нали? За минути и втората напитка я нямаше. Реших, че ми харесва.

Някой беше застанал на сцената с чаша шампанско в ръка и микрофон в другата.

"Бих искал да направя тост, за да отпразнуваме 54-тата годишнина на нашата компания. Имаме редица страхотни работодатели и сме им благодарни, както и на нашия екип, че фирмата ни е толкова успешна и продължава да се разраства още повече."

Сервитьорите отново се подсигуриха, че всеки имаше чаша и аз отново взех още една. Започнах да се чувствам по-различно от две чаши насам, ефектът им взимаше връхната си точка. Почувствах се така сякаш някаква тежест бе повдигната от плещите ми, такава, която дори не осъзнавах, че съм носила.

Направо изключих за останалата част от речта и щом всички извикаха "наздраве" и отпиха, аз последвах техния пример.

Всичко се случваше на бавен каданс, а после се забързваше. Реших да отида до тоалетната и да наплискам лицето си, за да се събудя. Тя се намираше на върха на някакво стълбище и когато стигнах се погледнах в огледалото. Започнах да се смея, но защо? Не зная. Накрая се върнах обратно, забравяйки за какво изобщо бях отишла.

Настаних се на един от столовете, чувствайки се още по-отвеяна от преди. Взех си една последна чаша от нещо, което помислих, че е шампанско, ала когато поех една голяма глътка почти не я изплюх. Насилих се да преглътна. Беше доста силно и определено прогори гърлото ми. По дяволите. Започнах да се смея. Да не би да бях пияна? Нима чувството е такова?

"Прибираме се, Алис" Дочувам Хари да казва някъде отзад. Бях съвсем забравила за него.