Daddy Wants A Good Girl (BG translate)

Chapter 11

ГТН Алис

Събудих се и внезапно всичко, което се бе случило миналата нощ ме връхлетя.
Взех си душ с надеждата, че водата ще измие мислите ми за случващото се.

Облякох си дрехи и слязох долу.

"Добро утро, Алис"

"Ъм, добро утро" Поздравих, усмихвайки се, без да го поглеждам. Дадох всичко от себе си да се държа естествено.

Настаних се на масата и започнах да се храня с мюслито, което беше поставено на същото място, където ядох и вчера.

"Как спа, Алис?"

"Хубаво, предполагам. Искам да кажа, че е по-добре от леглата, на които съм свикнала" Отвърнах, дъвчейки закуската и прикривайки се с другата си ръка.

Нямаше какво друго да правя освен да се взирам в храната, която ми беше необичайно интересна тази сутрин.

Насладих се на последната лъжичка и се изправих, за да отсервирам чинията си до мивката. Започнах да я мия и тогава той проговори:

"Нали знаеш, че не е много хубаво да шпионираш хората вечер..."

Очите ми се разшириха толкова много все едно щяха да изскочат от ябълките си. Ненадейно започнах да се давя с млякото в устата си.

"Не съ-" Обърнах се да го погледна, докато скалъпвах някакво извинение, по-скоро лъжа, но него го нямаше. Направих усилие да се възстановя. Той знаеше, че аз съм наясно с това, което прави. Бях хваната и разкрита. Какво по дяволите не е наред с този мъж? Не би трябвало аз да съм засрамената, а той!

Неочаквано ме връхлетя прилив на гняв и кураж, бях готова също да го набедя. Отидох в дневната, но и там липсваше.

"Къде е той?!" Попитах икономката.

Бях бясна.

"На работа, миличка. Не се притеснявай, ще се върне преди вечеря." Каза тя и си тръгна.

Да се притеснявам? Аз? Не. Той трябва да е този, който да е притеснен. Ще усети ада, когато се върне.

***

Чаках цял ден близо до прозореца, преповтаряйки  речта си, която имах намерение да изнеса на г-н Стайлс. Планирах да му кажа да ме върне обратно в сиропиталището, какъв странен тип е и коло ме отвръщава.

През стъклото съзрях светлини на кола и от нищото сърцето ми ускори оборотите си, почувствах притеснение. Изпитах го така сякаш съм заспала в клас, учителят е задал въпрос и всички очи са забити в мен, а аз просто гледам с празен поглед, незнаейки какво да кажа или пък да направя.