Daddy Wants A Good Girl (BG translate)

Chapter 2

ГТН Алис

"Родителите ми починаха в пътен инцидент, докато аз бях около 5 или 6 годишна, затова трудно си спомням подробности. Предполагам, че нямам никакви други роднини, защото в противен случай нямаше да съм тук, нали? Както и да е, изпратиха ме в приюта на Мери и по някаква причина се наложи да го закрият и ето къде съм сега" Обяснявам на групата от момичета около мен.

Беше първият ми ден в това сиропиталище и всичките ми приятели, с които се запознах при "Мери" бяха изпратени по различни други места. Бях единственото ново момиче, на ново място, опитващо се да си намери нови приятели.

"Това е ужасно, съжалявам. На колко си?" Попита ме момиче, което стоеше от лявата ми страна. Нейното име беше Анна. Причината, поради която помнех името ѝ бе необичайният ѝ оранжев цвят на косата, доста труден за забравяне.

"На 16 съм."

"Само една година по-голяма от мен." Отвръща Анна.

"Какво е твоето им-" Момиче пред мен се канеше да попита, когато крайно шумен звънец прокънтя.

Всички се изправиха от тясното старо легло, на което стояхме и се отправиха към вратата. Огледах се, изпълнена с недоумение.

"Време за обяд е." Каза тя, усмихвайки ми се.

"О" Промълвих и застанах зад тях.

По време на обяда висока жена с нисък кок и дълга черна рокля, която достигаше пода, дойде при мен.

"Дочух, че си нашето най-ново момиче! Как се казваш, миличка?"

"Името ми е Алис." Отвърнах.

"Такова красиво име. Много бих се радвала да те разведа наоколо, но имам неща за вършене. Сигурна съм, че на Анна ще е щастлива да го направи."

Анна скочи на крака "Определено, г-це Елизабет"

"Добре тогава, аз трябва да тръгвам. Беше удоволствие да се запознаем, убедена съм, че ще се разбираме изключително добре." Жената се усмихна и си тръгна със звукът на токчетата ѝ, удрящи се в матовата подова настилка.

"Това е г-ца Елизабет. Тя е тази, която най-много си общува с нас на това място. Приятна е, но внимавай да не попаднеш в лошия ѝ списък, защото ще направи живота ти нещастен. " Знаех си, че имаше нещо, което дълбоко не харесвах в нея.

Вървяхме, така сякаш никога не сме спирали и след като ми показа библиотеката, класните стаи, вътрешния двор се върнахме обратно в нашата стая.

"-и това е стаята, която споделяме с още седем други момичета. Сутринта часовник ще ни събуди, което значи, че трябва да си вземем душ."

Тя ме съпроводи до баните. Девет душа и стени помежду им, едва способни да те прикрият.

Върнахме се при леглата. Беше късна нощ.

"Е, какво мислиш?" Попита Анна. Изглеждаше така сякаш беше щастлива, така сякаш това наистина я беше направило щастлива.

"Супер е, харесва ми." Опитах се да се държа колкото е възможно по-ентусиазирана.

"Ъх, знам, че е пълен боклук, но поне е нещо, нали?"

"Права си." Почувствах се неблагодарна. Знаех, че някои хора живееха в далеч по-лоши обстоятелства от мен, но също така знаех, че други живееха по-добре.

Просто трябваше да се науча да виждам хубавите неща, които имах, отколкото хубавите неща на другите, които всъщност аз нямах.

***