Daddy Wants A Good Girl (BG translate)

Chapter 3

Събуждам се от високия крясък на жена, произнасяща "СЪБУДЕТЕ СЕ, МОМИЧЕТА. ДОЛУ, ВЕДНАГА!"

Да не би да сме загазили?

Всяко едно момиче от стаята ни изглеждаше объркано, докато си проправяхме път. Всички останали също си дадоха такъв вид.

"Това е необичайно. Чудя се какво ли се е случило." Проговори Анна, казвайки го повече на себе си, отколкото на мен. Вървяхме рамо до рамо по стълбите.

Накрая всички бяхме строени в две паралелни редици. Ние сътрудничехме.

Анна беше от ляво, стояхме мирно. Г-ца Елизабет, същата, която ни събуди, вървеше измежду колоните.

"Днес се очаква да имаме специален гост, който ще ни посети. Неговото име е Хари Стайлс, един от най-богатите мъже в нашата страна. В интерес на истината, той притежава това място." Говореше тя, реейки ръцете си нагоре.

"Има слухове, които гласят, че иска да осинови една от вас и че това ще се яви много добър стимул, който да окуражи повече осиновяването от страна на богатите хора и това би било страхотно за нашата репутация и самите вас, разбира се. Той скоро ще пристигне и искам да сте изящни. Кой знае? Може една от вас да е щастливката, осиновена от него."

"Супер" Прошепна Анна раздразнено.

"За това се връщайте по стаите си и се пригответе." Г-ца Елизабет приключи, отдалечавайки се крайно щастлива и развълнувана.

Последното нещо, от което се нуждая е да бъда осиновена и въвлечена на ново място. ОТНОВО.

9-те момичета от моята стая и аз отидохме в баните и се изкъпахме. Водата беше студена и на лице бе единствено евтин сапун, с който се предполагаше да се измием. Опитах да се изкъпя, колкото се може по-бързо, водата беше смразяваща. Изглежда всички бяха свикнали с минусовата температура, къпеха се така сякаш вадата е топла. Излязох и Анна ми подаде грапава хавлия.

"Благодаря" Отвърнах, при което тя просто се усмихна.

Оставихме останалите момичета, все още под душовете. Върнахме се в стаята.

"Каза да се облечем с най-доброто, с което разполагаме, но всички тези дрехи изглеждат ужасно." Анна изимитира присмехулно.

"Надявам се да не осиновят теб. Не искам да остана сама, ти си единственото момиче, което харесвам" и единственото, което познавам.

"Не бери грижи. Обикновено осиновяват мъничките. Предполагам е по-лесно." Каза Анна, подхвърляйки ми две рокли "Облечи тази, която ти стои най-добре, а аз ще нося другата."

Накрая избрах лимоново зелена с бели цветчета, принтирани по целия плат. Оставих синята за Анна.

"Приличаме на 5-годишни. Иска ми се хората да даряваха повече младежки дрехи." Коментира тя, докато се оглеждаше в огледалото.

"Нямам търпение да навърша 18 и най-накрая да напусна това място."

Както се канех да отвърна нещо, г-ца Елизабет нахлу през вратата.

"Всички да слязат!"