Daddy Wants A Good Girl (BG translate)

Chapter 20

ГТН Алис

Днес беше денят. Взех си един дълъг душ, използвайки любимите си, ароматизирани с ухание на череша шампоан и гел за тяло.

Излязох от банята и оправих грима си. Не бързах и изглаждаше по-добре отколкото през останалите дни, прибавих мигли и сенки за очи. Вдигнах косата си в кок от  плитка, оставяйки малки свободни кичури.

Успях да облека роклята и да обуя токчета с тънки лайсни около глезена. Щом погледнах в огледалото бях шокирана от жената, която стоеше от другата страна. Не можех да повярвам, че това съм аз. За първи път се почувствах хубава и малкото самочувствие определено си личеше. Завъртях се и опитах да оловя с поглед всеки един ъгъл. Роклята стоеше перфектно.

"Алис, готова ли си? Ще закъснеем!"

"Идвам!" Извиках обратно.

Хвърлих око на себе си за последен път, усмихнах се на отражението и тръгнах.

ГТН Хари

Джъстин: Идваш ли? Всички те чакат.

Аз: На път съм.

Изпратих съобщението и тъкмо се канех да повикам Алис отново, когато дочух тракане на токчета. Погледнах нагоре и тя беше там, на върха на масивното стълбище.

Изглеждаше разкошно красива. По-възрастна, по-зряла. Започна да слиза по стълбите, краката ѝ бяха видими през разреза на роклята. Въпреки че си казах, че повече няма да гледам на нея по онзи начин и макар и да вършех чудесна работа, днес нямаше да мога. Просто изглеждаше великолепно тази вечер.

Стигна до последното стъпало.

"Готова съм" Каза, усмихвайки се.

"Да тръгваме"

По пътя беше тихо. Тя се взираше във вълшебното нощтно небе, а аз се взирах в нея.

ГТН Алис

Хари беше облечен изцяло в черен костюм с бяла риза. Изглеждаше толкова хубав и секси. Забелязах, че се е подстригал, сега косата му бе къса, но не прекалено. Бях впила поглед в него докато шофираше. Имаше пръстени по ръцете си, струваха ми се толкова силни и атрактивни, че започнах да си представям различни неща. Отбих поглед, опитвайки се да се отърся от мисълта.

Пристигнахме на събитието, намираше се далече от къщата. Мястото беше огромна, висока и мраморна сграда. Имаше хора, които прииждаха от всички посоки. Всичко бе изящно и богато изработено. Дори имаше няколко фотографа, определено това беше голяма работа.
Паркирахме близо до постройката и излязохме. Преди да успея да отворя вратата, той пробягна и я отвори за мен. Предложи ми ръката си и аз я поех.

Усмихнах се за да му благодаря, без да го изричам.

"Всъщност по какъв случай е организирано това празненство?" Попитах, увивайки ръка около неговата, щом ми я предложи. Джентълмен.

"Чества се 54-тата годишнина на нашата компания."

"С какво точно се занимавате?" Задодох въпроса си, осъзнавайки, че не знаех какво наистина работи. Всичко, с което бях наясно беше, че е важна личност.

"Накратко-аз съм мъж с много таланти и именно заради това и с много задължения. Предполагам, че ще трябва да водим отделен разговор относно това." Намигна ми.

Стигнахме до входа, отвътре беше внушително, с постлан червен килим. Бе изпълнено с подредени маси, ала в средата намаше нищо. Отстрани ве намираше сцена с микрофони. Всички се бяха събрали там и говореха с колегите си.

Хари ме съпроводи до група от четирима мъже, заедно с техните съпруги.

"Харолд!" О, това беше ново.

"Хей, Джъстин, липсвах ли ти?"

"Направо умирах" Всички се засмяха в един глас.

"О, ъм, на вашето внимание. Това е дъщеря ми Алис. Алис, това са моите сътрудници."

Аз се здрависвам с всеки един от тях и разменям няколко реплики от рода на "приятно ми е", усмихнах се и се огледах. Всички обсъждаха бизнес дела и колкото и да се опитвах да си придам вид на заитересувана, не можех.

Приближих се до него и му направих знак да дойде по-близо.

"Мисля да отида да седна на една от масите, ако нямаш нищо против." Прошепнах в ухото му.

"Да, разбира се. Съжалявам, това са важни хора и не мог-"

"Всичко е наред, просто започвам да се изморявам" Тръгнах към сепаретата и се настаних.