Daddy Wants A Good Girl (BG translate)

Chapter 11

Все едно бях замразена, но времето някак си се забърза. Беше ужасно и изневиделица цялата ми ярост и смелост заминаха в тоалетната. Забързах се към стълбите и бягах с всичка сила за да стигна до стаята си. Не можех да си поема дъх,  какво изобщо съм целяла да сторя, дявол ме взел? Чух как вратата се отваря и затваря на долния етаж. Сега бях дори още по-нервна и изплашена.

Нечии стъпки започнаха да приближават и ставаха от шумни, по-шумни. Тупнах на леглото си, грабнах книга, отворих я на произволна страница и се престорих, че чета.

Последва леко почукване и вратата бе отворена. Беше икономката. Слава Богу.

"Вечерята е сервирана и г-н Стайлс ми заръча да ви предам."

"Ъм, добре. Нека само да довърша главата." Отвърнах дружелюбно, с усмивка. "О и как е той? Изглежда ли... знам ли? Ядосан?" Попитах нервно, но все още усмихвайки се.

"Просто нормалното." Каза тя и бе на път да си тръгне. Преди да е изцяло излязла, се обърна и рече:

"Надявам се, че очите ви не са наопаки, г-це." Тя леко се подсмихна и затвори вратата.

Очите ми да са наопаки? За какво говореше?
Тогава погледнах към книгата и осъзнах, че беше наобратно. Затворих клепачи и подпрях главата си на стената. Представлявах една бъркотия.

'Само да довърша главата'? По дяволите, Алис, книгата е била обърната..

***

Намирах се на един завой от кухнята, където беше той. Затворих очи и си поех дълбоко въздух, опитвайки да контролирам дишането си преди да се появя пред него.

Влязох и седнах на мястото си. Нито веднъж не се осмелих да го погледна. Хранехме се в пълна тишина. Беше изключително неловко, напрежението бе осезаемо. Не знаех какво да сторя, практически сърцето ми се намираше в гърлото ми. Не знаех и какво да правя с ръцете си или  с каквото и да било като цяло.

"Е, какво прави днес?" Готвех си цяла реч за това как щях да те конфронтирам и да ти призная какъв особняк си всъщност.

"Просто малко четене." С книгата, обърната надолу.

"Това е добре."

Аз кимнах и задържах погледа си върху храната.

"Та, какво точно правеше пред спалнята ми снощи?" А точно си помислих, че съм в безопасност. Преглътнах.

"Не съм била там." Опитах да накарам лъжата да звучи колкото се може по-достоверна. Стиснах челюст, докато сърцето ми не спря да препуска с 20 мили в час.

"Недей да лъжеш." Произнесе той, гласът му беше твърд.

"Не те лъжа." Не спрях да отстоявам с фалшива увереност.

"Ще попитам за последен път. Не ми се иска да те наказвам." Веднага устремих поглед към него. Не би го направил.

Изглеждаше толкова ядосан, че веждите му се намръщиха в гримаса, изписваща гняв.

"Какво правеше пред вратата ми миналата нощ, Алис?" Това, че прибави името ми го направи 10 пъти по-страшен.

"Не съм била там." Продумах, осъзнавайки, че най-вероятно ще умра.

"Грешен избор, принцесо." Той ме грабна за ръката и ме отведе в дневната.

"Едно от нещата, които мразя най-много е когато хората ме лъжат, сега ще трябва да те накажа."

Не ми даде време дори да отвърна каквото и да било. За миг се разположи на дивана и с едно отработено движение коленете ми се намираха на пода, а аз бях наведена над краката му.

Моля ви кажете ми, че ням-

"Ще те напляскам и след всеки един път ти ще ми казваш защо, разбрано?"

Ако не бях попаднала в тази ситуация, най-вероятно щях да се смея на това как звучеше. Но аз бях, затова кимнах и стиснах очите си, в очакване на болката.

*плясък* Отпуснах клепачите си,  не болеше, но бях изненадана.

"Защо те пляскам?"

"Защо-ото излъгах."

*плясък* Този път по-силно.

"Ще ме излъжеш ли отново?"

Аз поклатих глава.

*плясък*

"Попитах, дали ще ме излъжеш отново?"

"Не!"

"Сега ми кажи какво правеше вчера пред вратата ми"

"Аз-аз не знам- Просто се събудих и не можех пак да заспя!" Признах преди да бе понечил пак да ме плясне и наистина да ме нарани.

"Никога повече не се осмелвеай да ме лъжеш. Сега върви в стаята си." Аз се изправих и изпълних казаното възможно най-бързо, без нито веднъж да погледна назад.