Глава 62 "Какво ти става?" (6433 думи)

2K 98 21
                                    

Глава 62

Гледна точка на Джъстин:


Хартията се смачка в ръката ми, докато я стисках здраво в юмрук, всички цветове напуснаха лицето ми, а гневът ме обземаше, докато обмислях това, което току-що се случи, напълно невярващо.


Обръщайки се, пристъпих обратно в къщата със зашеметено съзнание. Не знаейки какво кажа или направя, се оставих на яростта ми да говори. "Брус, Джон, Марко, Маркъс! Довлечете си задниците сега!" Изревах аз надолу по коридора и само след няколко секунди момчетата се бяха разбързали към хола, очите им разширени от любопитство.


"Какво стана? Нещо не е наред ли?" Попита Брус, поемайки крачка към мен, очите му проучваха езика на тялото ми със сериозно изражение. "Кой е умрял?" Подразни той, но ни най-малко знаеше, че зад думите му се криеше истина.


Посочих с ръка към вратата. "Защо не отидеш да провериш сам?" Промърморих, пъхайки ръце гневно в джобовете си.


Свивайки вежди, Брус мина покрай мен и към вратата, момчетата го следваха. Обърнах се, за да видя какво прави точно навреме, за да видя как замръзва при вида на мъртвото тяло на Кайла.


"Какво, по дяволите?" Каза рязко той. "Кой го е направил, мамка му?"


"Кайла?" Подчерта Марко, напълно изненадан, не можейки да повярва на това, което вижда.


"Това не е всичко." Отправих се към Брус, изкарвайки юмрука си от джоба и разкривайки му топката хартия, която бях съсипал само преди малко.


Поглеждайки към мен и после към ръката ми, Брус взе парчето хартия колебливо, преди да го разгъне и да присвие очи към думите. "Момичето ти е следващо." Прочете бавно на глас, очите му придобиха сериозен вид, като се вгледа в моите. "Кой го е направил?"


Присвих рамене. "Нямам си на идея." Взимайки хартията от него, я подадох на Джон, отивайки до тялото на Кайла. "Говорех по телефона с Келси, когато се звънна на вратата. Изчаках вие да отворите, но когато не го направихте, аз го направих. Не видях никого отвън, но тогава забелязах Кайла, преди да затворя вратата. Това, което не очаквах, е да е мъртва и някой да остави бележка, с която да заплашва Келси отново." Разгневих се невярващо. "Очевидно който и да е, иска да умре." Казах рязко, думите ми наситени с отрова.

DangerWhere stories live. Discover now