Danger

Глава 45 ,, Сега вече загази, брато."(5606 думи)

Гледна точка на Келси:

‘’Нервна ли си?’’

Погледнах Джъстин. Лявата му ръка беше на волана, другата му стиснала дясната ми ръка. Усмихнах се, кикотейки се леко. ‘’Попита ме това около милион пъти от вчера и за последен път, добре съм. Мисля, че аз трябва да съм тази, която пита дали си нервен. Това в действителност е твоето семейство, което не си виждал от години.’’ Стиснах ръката му.

Джъстин облиза устните си, повдигайки рамене. ‘’Ако ме приемат обратно, приемат ме. Ако не, продължавам с живота си. Колкото и да ми липсва семейството ми, бил съм много време без тях, мога да издържа докрай. Ти си тази, която се среща с тях за пръв път.’’

Намръщих се. ‘’Не го казвай…’’ Поклатих глава. ‘’Сигурна съм, че си им липсвал, и разбира се да се срещна с тях е малко изнервящо, но ти ми каза, че няма за какво да се притеснявам, затова няма да се тревожа.’’

Джъстин въздъхна. ‘’Какво искаш да направя, Келси? Да си представя майка ми и баща ми да ме посрещнат с отворени обятия, забравяйки всичко, което се случи в миналото? И двамата знаем, че има малък шанс това да се случи.’’

‘’Как очакваш нещо добро да се случи, ако всичко, което правиш е да мислиш негативно?’’ Намръщих се. ‘’Какво ти казах за това?’’

‘’Живея в реалността, Келси, не в страната на чудесата, както ти си склонна да правиш понякога. Това не е приказка. Хубавите неща не се случват, защото искаш или защото ги заслужаваш. Това е реалният живот. Грешките са направени, нещата са казани и направени и понякога това просто не може да се върне.’’

‘’Ти все още си техен син, Джъстин. Дали си направил грешка или не, не могат да те избягват завинаги. Те са те направили.’’

‘’Ти не разбираш, Келси. Това не е превзета драма, като да открадна от майка ми или да ударя баща ми. Заради мен сестра ми умря.’’

‘’Вината не е била твоя!’’ Изревах обратно в отказ да повярвам, че той все още държи това над главата си.

‘’Няма значение, защото накрая аз съм чудовището в очите им! Аз съм този, който разруши семейството ми.’’ 

‘’Спри да говориш за тях.’’ Заявих монотонно.

‘’Какво?’’ Той ме погледна и мога да кажа, че беше малко объркан.