Danger

Глава 24 "Наистина те е грижа за нея, нали?" (1499 думи)

Да не би кучката да е полудяла?

Как, по дяволите, може да се качи в колата на шибан непознат?

Тъпа ли е?

Предположението ми тук е, че е.

Започнах да крача из паркинга, опитвайки се да остана спокоен, преди официално да го загубя. Ако сте си помислили, че съм го губел преди, си нямате и на представа как съм сега.

Близо съм до това, да убия някого, заради всичкия стрес, който съм събрал в себе си.

Къде, по дяволите, беше Кайла, когато се нуждаеш от нея?

Фокусирай се, Джъстин, фокусирай се. Мислено си измърморих, докато разтривах врата си.

Тя дори не знаеше кой беше той. Искам да кажа, ако го познаваше, щеше да се качи в колата веднага, но тя стоеше там поне пет минути. По дяволите, дори да го познаваше, не трябваше да бяга така.

Трябва да й е казал нещо...

Имам предвид, няма друго обяснение за това, че избяга с някакъв непознат.

По дяволите. Колко безгрижна можеше да бъде?

Ритнах гумата на кола, която не ми принадлежеше, докато пъшках вътрешно. Вероятно изглеждах като някой побъркан социопат, но в този момент въобще не ми пукаше. Келси си отиде с кола с някой, когото не познавах.

Колата дори не ми изглеждаше и малко позната и не можех да видя нищо през оцветените прозорци.

О, мамка му.

Проклех живота си напълно, като се отправих към мястото, където паркирах колата си. По дяволите, нямаше начин да я оставя да си тръгне с някакъв непознат и да не тръгна след нея.

Щях да съм идиот, ако го направя.

Щом открих range rover-а ми, отворих вратата, влизайки вътре и запалвайки я веднага.

Нещо вътре в мен ми казваше, че Келси не беше в добри ръце и нямаше да чакам наоколо, за да видя какво ще стане.

Ще я намеря. Дори ако е последното нещо, което ще направя.

Изкарвайки колата от мястото, излязох от паркинга и се отправих надолу по улицата в същата посока като колата, в която Келси се качи.

Когато достигнах края на улицата, осъзнах че всъщност не видях на къди отиде шибаната кола след това.