Danger

Глава 26 "Ако бях на твое място, щях да си държа устата затворена." (1971 думи)

Дори не бях осъзнала, че съм заспала, докато не си отворих очите и видях, че в момента бе почти пет и половина (поради залязващото слънце, отвън малкия прозорец в стаята).

Почти бях забравила, че съм завързана за стол, докато не опитах да се изтегна и гърба ми се изви. Чак когато погледнах надолу, разбрах, че вече не бях на стола. Вместо това бях изненадана да открия, че бях завързана за легло.

Как, по дяволите, се озовах тук?

Шавайки, дръпнах китките си само, за да видя, че те са здраво притиснати към дъската на леглото, завързани с въже.

Изсъсках от болка, когато усетих въжетата да се врязват в кожата ми. Изпъшках нещастно, искайки нищо повече, от това да се махна от тук.

Защо тези неща винаги се случват на мен? Наистина ли Господ ме мрази толкова много?

Усетих как стомахът ми падна рязко от цялата тревога, която започваше да ме изяжда жива. Въобще някога щях ли да се отърва от тук? Щях ли да умра? Ще мога ли да видя родителите си отново? Ще видя ли Денис, Карли или дори Джъстин?

Сълзите се появиха, като подсмъркнах, мигайки, за да върна обратно солената течност, започваща да излиза. По дяволите, нямаше начин да покажа слабост на тези копелета.

Обръщайки главата си, потрепнах от острата болка, която се появи от бузата до врата ми, заради дълбоките рани. Усещах ги така, сякаш горяха. Не можах да не си захапя устната, за да се спра да изпищя пронизително.

Затваряйки очи трепкаво, реших, че ще е най-добре, ако се оставя да заспя отново. Може времето да мине по-бързо така.

Секундата, в която се успокоих, почти изскочих от кожата си, щом чух вратата да се отваря рязко и копелето от преди малко да влезе със същата самодоволна усмивка на лицето.

Ако не бях уплашена преди, сега определено бях ужасена.

"Вижте кой е буден, момчета." Чух същия дразнещ глас да говори. Гласът, принадлежащ на момчето, което ме сложи тук на първо място. Този, който се закле, че ще прави каквото си иска с мен.

Преглътнах тежко.

"Изглежда, че момичето на Бийбър тук е готово за малко забавление. Какво мислите, момчета? Мислите ли, че е готова?" Той се усмихна самодоволно отвратително, карайки ме да се боря с нуждата да повърна. Те всички обикаляха като прасета.