Глава 27 "Ще те убия." (2109 думи)

3.5K 190 9
                                    


Усетих как стомахът ми падна на земята, когато осъзнах факта, че щях да бъда насилена да направя нещо, което не исках.

Не само, че бях завързана за леглото, а и той нямаше да спре, колкото и пъти да молех да го направи.

Той просто продължи да го прави, като се задоволяваше, карайки ме да плача дори повече.

Чувствах се безполезна, чувствах се омърсена... Чувствах се отвратително.

Само исках да побърза и вече да се свършва. Убива ме още повече това, че не мога да направя нищо и трябва просто да си лежа тук през цялото време.

Стиснах силно очи на момента, в който усетих как дърпа копчето на дънките ми. Започнах да крещя отново, правейки всичко, за да го разсея от това, което щеше да направи.

Вместо да го направи, Люк само стана по-нетърпелив и притисна ръка силно върху устата ми, блокирайки крясъците ми.

"Моля те." Изплаках в ръката му, което дойде като приглушен куп думи, вбесявайки ме още повече.

Започнах да движа долната част на тялото си, опитвайки се да го ударя с коляното си някъде, където би боляло много. Правейки каквото и да е, за да спечеля малко време.

"Шибана кучка, стига си се мърдала!" Той изръмжа, притискайки себе си още по-силно към тялото ми, карайки ме да изпъшкам.

Започнах да крещя още повече в ръката му, отчаяна този кошмар да свърши.

Люк се усмихна самодоволно, клатейки глава. "Не го разбра, нали, скъпа?" Той каза презрително. "Ще те чукам толкова силно и няма какво да направиш." Смигна ми страстно, преди да се наведе и да постави устните си насила върху врата ми отново.

Започнах да хленча в абсолютен ужас и отказвах да повярвам. Отворих устата си, за да кажа още нещо, когато вратата излетя отворена и моментално започнах да треперя, уплашена кой може да е там.

"Имаш около три секунди да се разкараш от нея, преди да издухам главата ти на парчета." Много познат глас за ушите ми проговори смъртоносно, карайки вълна от тръпки да премине по кожата ми.

Люк махна устните си от кожата ми, ръмжейки леко. "Кой каза, че може да прекъсваш, мамка му? Казах, че ще имате шанс със нея по-късно."

Който и да беше на вратата се изкикоти. "Не мисля, че ме разбираш, Люк..."

"Не мисля, че ти ме разбираш." Люк каза рязко. "Зает съм."

DangerDonde viven las historias. Descúbrelo ahora