Danger

Глава 2 "-Не казвай, че не съм те предупредила." (1135 думи)

Щях да умра.

Официално е.

Или това, или ще бъда отбягвана от цялото човечество. Да, това звучи добре.. Така поне ще съм сама, а не мъртва.

Карли започна да ме дърпа в най-различни посоки по време на партито, а аз се оглеждах навсякъде, за да намеря Опасност, както го наричат. Името само по себе си ме накара да изтръпна, а стомахът ми се сви.

Не знам защо, нито мога да го обясня. Предполагам, че нервите взеха най-доброто от мен и се притеснявах за живота си повече, отколкото трябва. Притеснявах се повече за това случайно момче, отколкото за родителите ми.

Това само по себе си би трябвало да ви казва нещо.

Губех разсъдъка си в този момент, просто исках да се махна от всичко това. Главата ми не би трябвало да се обръща рязко във всяка посока със страх, че ще го видя, би трябвало да е заради родителите ми. Ами ако са излезли от вкъщи да ме търсят и ме намерят тук? Ами ако вземат заповед за обиск? Ами ако...О, какво по дяволите, защо изобщо се безпокоя? Родителите ми са най-малката ми грижа.

Изтръгвайки ръката ми от тази на Карли, изчаках, докато се обърне. "Имам нужда да дишам, Карли." Признах си аз. "Не дойдох тук просто да се разхождам. Дойдох, за да се забавлявам и ако всичко, което ще правим, е да бягаме от всяка социална група на партито, тогава се прибирам."

Пъхайки кичур коса зад ухото си, Карли се изсмя нервно. "Извинявай." Бузите ѝ почервеняха. "Не забелязах, че съм толкова притеснена."

"Не, че си притеснена..." Започнах, преди да се прекъсна за кратко, обмисляйки как да продължа изречението. "Просто откакто Опасност" Размахах въздушните кавички с пръсти, "говори с мен, ти си на радар и не мога да издържам повече."

"Съжалявам." Тя облиза устните си.

"Просто" Поех си дълбоко въздух, преди да продължа, "откакто той говори с мен, се държиш сякаш ще умра, а няма."

"Как би могла да знаеш?" Тя повдигна ръка, сочейки ме. "Има причина да се нарича Опасност, Келси."

"Да, добре.. Опасност говори с мен веднъж. Не е като да ме е поканил да излезем или нещо такова." Поклатих глава към нея. "Ти преиграваш и го знаеш. Освен това дори не го познаваш."

"Знам достатъчно за него, за да знам, че носи неприятности." Опитваше се да звучи убедително, но всичко това излизаше като куп глупости.