Danger

Глава 18 "Липсвам ли ти?" (1643 думи)

"Келси Ан, ставай! Ще закъснееш за училище." Майка ми влезе в стаята ми, високият й пищящ глас кънтеше в ушите ми дразнещо.

Аз изпъшках, сгушвайки се в леглото. "Не." Промърморих, притискайки главата си към калъфката, надявайки се да заглуша гласа й.

Не бях в настроение да се разправям с хлапетата в училище, въпросите на Карли или досадните учители. Просто исках да спя, вярвайки, че нямаше да имам още една от безбройните срещи с Опастност, известен още като Джъстин.

"Келси!" Тя извика, махайки одеялото от тялото ми, разкривайки ме на студения въздух, заобикалящ стаята ми.

Това не проработи много.

"Още пет минути, моля." Промърморих, взимайки калъфката и слагайки я върху главата ми.

Може би сега ще ме остави на спокойствие.

"Келси!" Тя махна калъфката, удряйки ме с нея.

Или пък не...

"Господи, мамо!" Изправих тялото си бързо, раздразнена и изморена. "Будна съм!" Казах рязко, търкайки очи.

"Не се осмелявай да използваш името на Господ напразно!" Изпищя с високото си кряскащо гласче.

Вътрешно си завъртях очите. Аз съм изцяло за да проповядвам името на Господ и да остана лоялна на религията си, но, по светите дяволи, мама може да го докара до цяло ново ниво.

"Трябва да се срамуваш от себе си, Келси Ан!" Започна с проповедта си, клатейки глава и мърморейки несвързани думи под носа си. "Обличай се и побързай. Нямаме цял ден."

"Първо трябва да си взема душ, мамо." Изправих се на крака, готова да отида в банята, когато мама ме спря.

"Не, няма. С Денис нямаме време да си вземеш едночасов душ. Трябва да тръгваме или всички ще закъснеем, само заради безотговорността ти да не можеш да си легнеш навреме." Тя посочи пръст към мен. "Измий си очите и зъбите, обличай се и слизай долу."

"Но мамо, не съм се къпала от нощта--"

"В която беше хваната да се промъкваш обратно вкъщи?" Усмихна се фалшиво. "Е, това не е моя вина. Никой не ти е казвал да бъдеш разсеяна или безгрижна." Започна да излиза. "О, и не си мисли, че вече можеш да излизаш, млада госпожичке. Искам да си дойдеш направо вкъщи след училище. Разбра ли?"

"Да, все едно." Промърморих, гледайки настрани.

Тя въздъхна, не искайки да започне поредния спор. "По-добре да те видя готова и слязла, докато сложа нещата в колата."