Глава 42 "Липсват ти, нали?" (4215 думи)

2.7K 120 1
                                    


Гледна точка на Келси:

Според това, което казва Денис, Карли е дошла да говори с мен, когато родителите ми са отворили вратата, очаквайки да ме видят с нея, но са били изненадани, когато Карли е питала за мен. Казали са й, че съм казала, че отивам до у тях, за да пишем домашни, а тя им е казала, че не съм се появявала. Родителите ми са били объркани и притеснени къде съм. Щяли са да ми звъннат, когато Карли ги е спряла, сещайки се къде съм наистина и им е казала за цитирам, "мое добро".

Минути по-късно аз съм се появила и така настъпи целия хаос.

Тази кучка има късмет, че не я ударих, когато имах шанса.

Искам да кажа, що за "най-добра приятелка" прави нещо такова?

Кой издава най-добрия си приятел на родителите му за нещо, което дори те не знаеха.

Тя се е заклела, че Джъстин е лош човек и някакъв престъпник, но всъщност тя знаеше ли това със сигурност? Не. Така че няма право просто да го обвинява за неща и да пълни главите на родителите ми с простотии.

Познавах Джъстин и това, на какво е способен. Беше ли опасен? Да, но само към враговете си. Имаше ли проблеми с гнева? Разбира се, но това не го правеше лош човек.

Просто не разбирам защо това трябваше да се случи. Всичко най-после се нареждаше, Джъстин и аз си бяхме на място, родителите ми тъкмо ми слязоха от главата за всичко и сега ето ме отново в безизходица.

Беше сякаш съдбата не ме искаше щастлива.

Въздъхвайки, галех стомаха си, люлеейки крака напред и назад, като напълних устните си с мехури, издавайки бръмчащ звук.

Не можах да не си помисля отново за това, как баща ми ме нарече курва. Знам, че не го мислеше, защото наистина не бях направила нещо, за да ме нарече така, но все още болеше да го чуя да идва от неговата уста. Никога не го бях виждала да ми е толкова ядосан... Искам да кажа, издъних се няколко пъти през тези последни няколко месеца, но бяха нищо в сравнение с тази вечер, когато родителите ми разбраха истинската причина защо се прибирах толкова късно и се измъквах.

Сериозно ли могат да ме винят, че пазех това в тайна? Щяха да ме убият, ако бяха разбрали, че истинската причина да се прибера вкъщи в три часа сутринта, е защото се размотавах в къщата на момче. Направо щях да се самоубия, за да си спестя неприятностите.

Dangerजहाँ कहानियाँ रहती हैं। अभी खोजें