Danger

Глава 46 "Трябваше да те оставя да обясниш." (1922 думи)

Гледна точка на Келси:

"Джеръми..." Започна Пати, но скоро беше прекъсната от Джеръми.

"Не ти ли казах, че не си добре дошъл в тази къща?" Джеръми гледаше Джъстин с такова отвращение, че накара сърцето ми да се пръсне.

Изглежда Джъстин остана без думи в този момент, защото не каза нищо. Вместо това той гледаше баща си в пълен шок.

"Татко..." Промърмори Джаксън, усещайки как напрежението около нас нараства.

Както и да е, Джеръми ни игнорира всички. "Какво си мислиш, че правиш в този дом?"

Джъстин облиза устните си. "Посещавам семейството си. Ти какво си мислиш?"

"Семейство?" Джеръми се изсмя. "Какво семейство?" Посочи той навсякъде около себе си с отворени ръце. "Не виждам семейството ти наоколо." Поклащайки главата си, Джеръми изпъшка. "Доколкото съм запознат, ти си нищо за нас."

"Джеръми!" Изкрещя Пати, гласът й строг. "Не смей да говориш по този начин от наше име. Той е мой син--наш син!"

"За мен не е! Откакто стана някакъв гангстер, всичкото уважение си отиде през прозореца." Изкрещя Джеръми. "И смъртта на сестра ти беше последната стрела." Той посочи с пръст към гърдите на Джъстин.

"Не намесвай Джази в това!" Каза рязко Джъстин.

"Защо не? Не е като тя да е тук, за да го спре!" Извика Джеръми. "Ти си причината тя да е мъртва!"

"Джеръми, достатъчно!" Изплака Пати.

"Казах ти да се махнеш и никога да не се връщаш, това означаваше завинаги. Никога дори веднъж не съм казал, че искам да виждам лицето ти след години."

Гърдите на Джъстин се движеха нагоре и надолу в гняв, лицето му червено, а юмруците му свити от двете му страни. "Знаех си, че беше грешка да идвам тук." Хващайки ръката ми, Джъстин ме придърпа. "Хайде, Келси, тръгваме си." Минавайки през Джеръми, Джъстин започна да се отправя към вратата.

"Виждаш ли какво правиш?" Изсъска Пати. "Той е наш син, Джеръми!"

Джъстин спря рязко, риданията на майка му изпълваха ушите му и знаех, че той не искаше да я оставя така. "Знаеш ли какво?" Каза Джъстин с презрение, присвивайки очите си. "Няма да си тръгна." Поклати глава. "Не и докато не ме изслушаш."