Глава 30 "Не ми говори така." (1818 думи)

3.7K 157 5
                                    

Гледна точка на Джъстин:

След като си взех душ, се почувствах много по-оживен, от колкото бях преди.

Разбира се, целувката между мен и Келси успокои нервите ми, но усещането на топлата вода, отпускаща мускулите ми направи усещането още по-приятно.

Увивайки кърпа около кръста ми, отворих вратата на банята, влизайки в моята стая, която внимателно прекосих, за да стигна до шкафовете с дрехи, уверявайки се, че няма да събудя Келси.

След като го направих безшумно, отворих чекмеджето и измъкнах от там панталон и тениска, подобни на тези, които бях дал на Келси, пуснах кърпата си на земята, преди да ги облека.

Прокарах пръсти през косата си, поглеждайки Келси за последно, преди да изляза от стаята и тихо да затворя вратата след себе си.

Тръгнах надолу по стълбите, озовавайки се лице в лице с момчетата, които бяха седнали на дивана, Брус бе един от тях. Въздъхнах. Това определено щеше да бъде интересно...

Облизах устните си. "Хей" Прехапах устни, чудейки се какво ще се случи, но получих единствено мълчание, преди Брус да се обади.

"Как се справяш?" Той ме погледна и се втренчих в очите му, искреност беше всичко, което виждах.

Свих рамене. "Добре, предполагам." Седнах на един стол, оглеждайки момчета.

"Как е тя?" Брус попита няколко секунди по-късно. Повдигнах главата си объркано.

"Джон ни каза какво се е случило." Той прочисти гърлото си, шавайки на стола си.

Аз кимнах с глава и погледнах към Джон, чакайки за потвърждение. Когато той ми направи изражение, че просто им е казал, аз погледнах назад към Брус. "Тя е малко потресена, но е добре..." Спрях, сещайки се за това как тя плачеше в банята. "Можеше да бъде и по-добре." Аз се облегнах на стола си.

Той кимна с глава. "Наистина съжалявам."

Сбърчих вежди в объркване. "За какво? Не съм направил нищо ..."

"Да, направих." Брус поклати глава. "Бях малко груб с теб и най-вече за това момиче горе, което предполагам е в стаята ти. Не знаех колко много означава тя за теб, но тази вечер отвори очите ми."

Размърдах се на стола си. Аз не бях много по чувствата, особено когато го обсъждаме, така че аз просто кимнах с глава още веднъж.

DangerWhere stories live. Discover now