Глава 21 "Какво искаш от мен?" (2096 думи)

4.1K 216 31
                                    

Да не би на практика току-що да правих секс с Джъстин Бийбър?

Мисля, че току-що го направих и не знам какво да правя със себе си.

Може би трябва да направя това, което Блеър Уолдорф направи, когато загуби девствеността си с Чък--да посетя свещеника в близката църква и да изповядам греховете си.

Като се замисля, това няма да проработи, защото родителите ми познават всички в църквата и ако разберат какво се случи между мен и Джъстин, ще съм доста прецакана. Забравете за това да съм наказана, ще съм изолирана от света и заключена като животно, ако разберат.

Може би мога да кажа на Карли...

Ха, да, точно. Вероятно ще се напишка в гащите и ще получи инфаркт и последното нещо, от което се нуждая, е да я карам до болницата и да й обяснявам защо въобще е припаднала.

Предполагам, че най-безопасното нещо, което мога да направя, е да си държа устата затворена и да се опитам да се справя с това възможно най-спокойно.

За сега това не работеше много.

Може би ако се полея с малко светена вода, всичко ще изчезне.

...Гледам прекалено много телевизия, за мое добро.

Мекото буботене на гумите, движещи се върху камъните на пътя ме върнаха в реалността, като бях седнала в колата на Джъстин, краката ми притиснати един към друг и ръцете ми върху бедрата ми.

Джъстин беше концентрирал погледа си върху пътя пред него, докато си подсвиркваше в собствен ритъм.

Как може шибанякът да е толкова спокоен за това?

Тук на практика преживявах нервен срив, докато той се държи така, всякаш нищо не се е случило между нас.

Мъже. Изпъшках. Никога няма да ги разбера. Дори и да исках.

"Какво ти е?" Гласът на Джъстин ме изкара от влака ми от мисли, като рьзко обърнах глава към него, за да го погледна.

Той сериозно ли ме пита това точно сега? Колко тъп беше възможно да е? "Нищо." Промърморих.

Джъстин се изсмя хумористично. "Очевидно е нещо, така че защо не си спестим глупостите и да караме направо?" Той премести погледа си от пътя, за да ме погледне, погледът му ме караше да се размърдам некомфортно на седалката, припомняйки ми за първия път, когато седях тук.

DangerWhere stories live. Discover now