Danger

Глава 35 "Кой, по дяволите, би искал да те убие?" (3915 думи)

Гледна точка на Келси:

Стомахът ми падна.

"Кой, по дяволите, би искал да те убие?" Казах аз, шокирана.

Това беше глупав въпрос и го осъзнах на момента, в който отворих устата си.

Разбира се, че има някой, който би искал да го убие, та той има врагове. Казах гневно на себе си. Завъртях очи.

"Не е ли очевидно?" Джъстин подигравателно поклати главата си, гневът ясно пролича в гласа и очите му. Златният медено-кафяв цвят се превърна изцяло в тъмна мъгла, изтривайки всяка капка невинност и заменяйки я с омраза.

Продължих да гледам Джъстин, очаквайки отговор. Вероятно има много хора, които са след него. Откъде да знам кой е бил?

"Люк." Той каза рязко отвратен, по лицето му пролича ненавист.

Свих се щом чух това име, спомняйки си какво направи с мен. Не можах да не се зачудя ... "Защо Люк би се опитал да те убие?"

Джъстин дрезгаво се изсмя и поклати глава. "Защо не?" Той премести погледа си от изпепелената си кола към мен.

Свих рамене. "Не знам ..."

"Не бъди наивна, Келси." Джъстин облиза устните си, гледайки в очите ми.

"Не съм." Оспорих аз.

"Напротив." Той отмести поглед. "Той има всички основания да иска смъртта ми."

"Но, защо--"

"Защото се измъкнахме." Той ме погледна още веднъж. "Не разбираш ли?"

Аз бавно поклатих глава.

Той въздъхна, затвори очите си здраво, преди да ги отвори отново. "Ние избягахме, тръгнахме без да погледнем назад. Той искаше да ме убие, той искаше да се махна--зарежи това, той искаше ти да си отидеш".

Очите ми се разшириха. "Аз? Защо?"

"Защото знае колко много означаваш за мен." Джъстин прошепна, погледът му празен, тялото му тук, но съзнанието му другаде. "Той знае, че ако нещо се случи с теб, това ще ме убие. След като си мъртва, това ще бъде краят на отмъщението." Той прочисти гърлото си, преди да продължи. "Аз няма да мога да мисля трезво, ако те няма и бих бил лесна мишена."

Аз кимнах с глава бавно, показвайки му, че разбирам. Сърцето ми ускори ритъма си, когато той каза, че го е грижа, но заби в нормалния си ритъм при мисълта да съм мъртва, а Джъстин оставен да умира бавно.