Danger

Глава 3 "Ти дори не ме познаваш." (878 думи)

Бог наистина е имал други планове за мен тази вечер, защото нямах никакви намерения нищо от това да се случи. Всичко, което исках, е да се размотая с Карли и веднъж да се позабавлявам, но не, пази боже да направя нещо без късметът, който никога не съм имала, да ме изиграе. Да, казах без късмет, ето защо животът ми е такъв, какъвто е.

Отне ми време, за да събера парчетата на това, което току-що се случи. Шокът се разнесе из вените ми на секундата, в която видях капещата кръв от главата на момчето, което се строполи на земята, тялото му напълно изцедено от живот. Усещайки стомахът ми да се свива в ужас, захапах устната си, ръката ми инстинктивно покри устата ми, като силно се опитвах да не крещя.

Не можех да дишам, не можех да се движа, нито пък можех да откъсна очи от гледката пред мен. Коленете ми бяха като желирани, а краката ми сякаш бяха циментирани върху земята, на която стоях.

Всичко, което можех да направя в този момент, беше да проклинам живота си напълно. По този начин поне съм тиха и мога да проклинам това, което вече е проклето.

Чувайки шумоленето на листата, най-накрая погледнах нагоре точно навреме, за да видя Опасност да гледа към мен, очите му нечетливи и незабавно ме обзе страх.

Гърлото ми пресъхна, като започнах да клатя глава, искайки да му кажа, че не съм видяла нищо, но това не проработи, понеже набързо прошепна нещо на момчетата около него, преди да се отправи към мен без никой да забележи. Обмислях дали да побягна или не, но не исках да рискувам да умра. Поне не сега.

Увивайки ръката си около кръста ми, ахнах, когато ме хвърли през рамо. Всичко се случваше толкова бързо, че не можах да осмисля какво стана, докато той ме остави на мястото до шофьора в, както изглеждаше, неговата кола.

Ако преди бях уплашена, то сега определено съм ужасена.

Не знаейки какво да правя, просто си седях там без да мърдам, оглеждайки всичко, което би могло да застраши живота ми. Може би нож? Бомба? Друг пистолет може би? Но не видях нищо. Въздишайки от облекчение, то бързо изчезна, щом вратата до мен се отвори и вътре седна самият Опасност.

Той не изглеждаше много доволен.

Без да бъде обелена и дума, той запали колата, преди да се отдалечи от района, където беше паркирал и тогава тялото ми изтръпна и главата ми започна да работи. "Къде ме водиш? Ще ме убиеш ли? О, боже...Не искам да умирам." Промърморих некомфортно, когато мисълта нахлу в съзнанието ми. Тялото ми беше нарязано на парчета и оставено в гората, за да не бъде намерено от никого.