✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 19✞

Излязох от банята и се втурнах към телефона. Треперещата ми ръка не ми позволяваше да набера номера. Най - накрая след няколко опита успях да напиша желания номер. Набрах го и зачаках отговор. След няма и 10 секунди се чу:

- Ало... Тае?

- Дж-джи-мин... - прегракналия ми и треперещ глас не ми позволяваше да говоря, едва упявах да кажа две срички на кръст без да прегракна или заекна.

- Има ли нещо? - попита той с притеснителна нотка в гласа.

- Джи-мин... Кук... - не можех да го изрека на глас, едва си поемах въздух докато събера достатъчно, за да изрека това на глас. - Той...

- Тае кажи ми... какво има? - попита настоятелно той.

- ...той... няма го Джимин... - и в този момент рухнах до основи, сълзи обляха лицето ми, а душата ми се разкъсваше на малки късчета, карайки ме да изпитвам нечовешка болка. Нещо в гърдите ме свиваше толкова силно, имах чувството, че се задушавам.

- Какво...? Тае...? Та... добре, слушай ще го намерим не е отишал далече... идвам веднага стой където си и не мърдай.

- ДЖИМИН... ТОЙ Е МЪРТЪВ.... по шибаните дяволите Джимин, той е мъртъв... - не можех да спра гнева напиращ в мен и избухнах, колкото и да не исках да си го изкарвам на него. - Не можем да го върнем, Джимин... не можем...

Последва известно мълчание. Докато чаках отговора на Джимин аз се опитах да се успокоя, поемайки си дълбоко дъх, трябваше да запазя самоконтрол и да не позволявам тъгата и скръбтта да ме обземат напълно, това би била най - голямата ми грешка. Макар все още безжизненото му тяло и следите от стичащата се кръв към гърдите му да си пред очите ми. Безпощадно прерязаното му гърло зееше, а очите му така празни и безизразни. Гадеше ми се, превъртайки тази сцена в главата ми отново и отново ме свиваше стомаха. Как го допуснах, как и за миг не се замислих, че това ще се случи? Аз съм виновен, всечко се случва по моя вина, а аз все още съм тук и дишам. След вече изминалите 5 минути мълчание Джимин най - накрая проговори:

- Тае... къде си?

- У-у нас... за-що? - попитах го аз.

- Не мърдай от там, веднага идвам!

- Не, ча... - докато кажа, каквото и да било той ми затоври.

Започнах все повече да се притеснявам. Ами ако това нещо се върне отново, ами ако убие и Джимин. Не, трябва да спра да мисля за това. Трябва да стана и... трябва... да изнеса тялото от банята... Господи, защо ме наказваш така... какво съм направил. Защо не бях аз, защо ми го отне?