✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 16✞

   Вцепених се. Не можех да помръдна, сякаш бях загубил контрол над тялото си и страхът ме беше обладал. Едва си поемах въздух, все едно бях в стая изпълнена с дим, а аз се опитвах отчаяно да си поема въздух. Изглежда, че и Джимин знае в какво положение съм в момента съдейки по изражението му бих предположил, че за пръв път става свидетел на това. Но макар аз вече да съм го виждал винаги ще ме обзема страх.

   Те седяха и само се гледаха, Джънгкук и баща ми или по - скоро 'нещото' и баща ми. За разлика от нас със Джимин, баща ми изглеждаше толкова спокоен, че дори се зачудих знае ли какво се случва в момента и какво предстои. За секунда той отклони поглед и го насочи към мен, само леко ми кимна и отново извъртя погледа си към Джънгкук. Гледаше го с такава увереност без капка страх, но това не ме й учудва.

    Помня, преди много време бях чел една книга, която помня, че дядо ми ми подари. Беше доста стара мога да се обзаложа, че сигурно е била на неговия дядо, предавайки се в рода. Всъщност не съм сигурен дали беше точно книга по скоро беше нещо подобно на дневник или тефтер в който някой си е водил записки. Та от деня в който дядо ми я даде започнах да я чета и така до края. На последната страница бяха записани последните думи и някой така наречени житейски съвети, които и до ден днешен помня и доста от моите решения взети през изминалата част от живота ми са благодарение на тези житейски съвети, които бяха написани в онзи дневник. Може би точно това е искал дядо ми,  да ме научи как да оцелея сам, без ничия помощ. Благодаря му за което, благодарение на това винаги знам какво да предприема в даден случай. И точно сега се сетих за последните думи, които бяха написани на последната страница ''Когато застанеш срещу врага си очи в очи не покавай страх, това те кара да изглеждаш жалък... накарай го да се страхува от теб...покажи му кой в действителност е жалкия''. Гледайки баща ми се сещам за тези думи, макар да знам, че в момента той също изпитва страх, но поглеждайки го в очите можеш да си помислиш, че този човек никога през живота си не е изпитвал подобно чувство.

   Дрезгавия глас на Джънгкук ме извади от транса в който бях изпаднал, а парализата, която до преди броени минути ме бе обхванала, сега я нямаше. Не смеех да помръдне не и докато не чуя какво има да казва това 'нещо':

- Виждам, че сте се събрали на съвет и то без мен... срамота, извинявам се ако съм ви изплашил с появата си просто реших да се намеся, за да предодвратя някой неща като например смъртта на Джънгкук - за момент спря и отклони погледа си и го насочи към мен след това към Джимин и накрая отново към баща ми. - Нали така татенце.