✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 8✞

Понеже Коледа и Нова година минаха, а аз не качих нищо сега ще ви се реванширам, тази глава ще бъде по - дълга от обичайното и с малко изненади^^

   Събудих се. Отваряйки очи светлината, който навлизаше през прозореца ме заслепи. Обърнах се на на другата страна, избягвайки слънчевата светлина, за да срещна лицето на Джънгкук, който беше само на няколко сантиметра от мен. Замръзнах на място, не смеех да помръдна. Хубавата новина бе, че той все още спеше и предполагам мога да го позяпам малко, това няма да навреди. Та стоях втренчен около 2 минути, когато дрезгавия му глас, наруши тишината царяща в стаята. Дъхът ми секна, а сърцето ми забърза ритъма си, усещах как всеки момент ще се пръсне, Господи, дори не знам защо. Имах чувството, че съм направил някой пакост и са ме хванали в крачка. Как по дяволите разбра, та нали спеше? А гласа му толкова дълбок и плътен, че може да те накара на настръхнеш:

-  Тае... защо ме запяш?

   Какво да му кажа? Да излъжа ли? Не, не бива... или може, не по - добре не, пък и не бях добър в измислянето на лъжи още по - малко да ги мисля на момента. Защо дявол го взел ми причинява това, можех да получа удар...или по - лошо. Трябва да се успокоя... какво толкова е станало, та той просто пита... хайде бе Тае какво ти става, държиш се като хлътнала тинейджърка. Трябва да се взема в ръце, трябва да бъда уверен:

- Амм...аз... - спрях за момент, за да преосмисля думите, които щях да кажа. - ...ти спеше и те чаках да се събудиш...и...да...

   Въй, много бях уверен, няма що, но мисля, че поне се измъкнах. За момент ми олекна, сякаш камък ми падна от сърцето, но само за момент, докато той не зададе следващи си въпрос, който наистина бе на ръба да ми докара удар:

- Аха... Тае...може ли да ти задам един въпрос? Ам... не, че нещо ама...защо снощи се търкаше в мен?

   МОЛЯ!!! Аз какво?? Чакай, чакай... не можех да повярвам на думите, който той току що каза. Аз? Да... съм се търкал в него? Моля? Нямам спомен, а и не бях сънувал абсолютно нищо. Тук определено има нещо гнило, спомням си, че той бълнуваше, но аз да съм направил подобно нещо, няма начин. И тогава ми хрумна нещо:

- Нямам оправдание за това, но и аз бих те попитал защо снощи бе така възбуден? Какво толкова сънува, че те накара да пъшкаш и да повтаряш името ми?

   Мисля, че изравних резултата, да знаете колко горд бях от себе си, но в един момент ми мина през акъла... работа... днес съм на работа... о Боже... закъснявам. Рязко станах от леглото и грабнах първите дрехи, които мернах с поглед, които бях захвърлил на стола до бюрото. Започнах да нахлузвам дънките, докато объркания Джънгкук очакваше да му обясня какво се случва, но така и не проговорих затова той попита: