✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 1✞

   Седях на стария стол, който се намираше в малкия кабинет. Не знаех на кой свят се намирам и какво се случва. И как няма? Още малко щях да изпадна в нервна криза, едва си поемах дъх опитвайки се да преосмисля казаното. Не си чувствах краката, чувах пулса в главата си, а Джънгкук седеше срещу мен и ме гледаше като идиот без дори да покаже каквато и да била емоция, просто един празен поглед насочен към мен очаквайки да кажа нещо относно ситуацията, но в този момент предпочитах да премълча всяка дума, която ми идваше на ум. Просто ми се искаше да не бях ставал от леглото тази сутрин, защото по всичко личеше, че този уикенд няма да е от най - хубавите. 

    Усещах как гнева и сълзите си проправяха път през мен, но аз се опитах да подтисна всякакви чувства и емоции и да се опитам да си предам спокоен вид. Поех си дълбоко дъх преди да попитам това, което се въртеше в главата ми. Станах внимателно от стола, имах чувството, че краката ми ще подадат и ще падна, но успях да се задържа изправен. Минах покрай старото бюро и вече стоях точно срещу Джънгкук. Усетих как гласа ми потрепери когато зададох въпроса си:

- Защо го направи? - не можех да изрека на глас стореното от него, защото дори аз не можех да повярвам, че го е направил, но е факт. 

   Той сведе глава все едно се срамуваше или изпитваше вина, най - накрая някаква чувство, което пропука здравата обвивка. Повдигна леко главата си и забелязах навлажнените му очи, но той просто ги избърса с ръкава си отново върна онази безизразна физиономия, която така ме дразнеше. Какво се опитваше да постигне? Да се направи на корав или да покаже, че не го интересува нищо от това. Мен пък ме интересува, защото ако някой разбере с него е свършено. Как може да не го проумява?

   Хванах китката му и я стиснах силно, усещайки как леко изпука, вече бях на крайния си предел преди да побеснея, а мълчанието му никак нямаше да помогне, просто ме дразнеше допълнително. Чудех се как да подходя с човек като него, макар да ми изглеждаше момче със здрав разум. Нямаше да се спра докато не получа отговор и затова го попитах отново:

- Защо го направи? - казах почти през зъби. -... слушай или ще ми кажеш или...

- НЕ ЗНАМ, окей!!! - извика той. - Исках, дори не знам защо, просто ми достави удоволствие и за един даден момент го исках повече от всичко, просто желанието надделя и не можех да се контролирам... не съм искал да я нараня - отвърна той.