✞Part 12✞

318 64 23
                                    

Part 1

- По дяволите Джънгкук... стига си ме измъчвал вкарай го най после........

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Може би ще е по добре да се върна от началото и да ви разкажа всичко подробно. Не защото се налага, а защото искам.... Та както вече разбрахте Джънгкук ме накара да сваля панталона си при което аз реагирах по следния начин:

- Значи направи целия този панаир само и само, за да ме видиш без панталони... - не, че нещо ама.... това можеше да се случи без да е нужно да от такива изпълнения.

- Може да се каже... но бих предпочел и нещо друго... знаеш... бас държа, че в момента искаш същото - каза той усмихвайки се дяволито.

- Виж обещах си, че няма да контактувам с теб и смятам да удържа на обещанието си. Плюс това нищо няма да се получи... просто не сме един за друг - вътрешно крещях, защото всичко, което изрекох бе една огромна лъжа... аххх как исках да си ударя главата в стената.

    Желаех го и то повече от всичко, бих отишъл дори в ада заради него.... кой не би...

    Единственото нещо, което ме спираше бе факта, че това 'нещо' може отново да се появи, а не искам докато той ме чука случайно да мерна черни очички и тогава какво ще седим и ще се гледаме докато хуя му е вътре в мен. Сигурно пак ще си говорим за бъдещето ми с Джънгкук и как трябва да стоя стоя далеч от него, но по ирония на съдбата както казах... той ще си е наврял приятеля в задника ми... Таа да не мерси. 

   Дори в момента не трябва да се намирам в тази стая, съгласих се, защото помислих, че нещо сериозно се е случило с него. След като знам, че всичко е наред мога да си ходя, предполагам... 

    Обърнах се към вратата и тъкмо щях да натисна дръжката, когато усетих ръката му на рамото си. Стисна ме силно и ме дръпна назад с такива сила, че можех да падна на земята. Какво е това дете.... Хълк...

    Обърна ме с лице към него и ме погледна с красивите си тъмни очи(ммм да... след такива бисери следва романтиката... е тука са развихрих хдд):

- Защо? Какво направих? - попита той.

    Изглеждаше объркан и тъжен, а аз не  знаех как да реагирам, просто знаех, че трябва да му кажа истината. Не можех да пазя в тайна нещо, което засяга и двама ни:

✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖Where stories live. Discover now