✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 5✞

/Да кажа някой неща преди да започна: 1. Снимката мн радва ^^ 2. Понеже имаше хора, които ме питаха на лично кога ще има смут сцена, сега казвам... смут сцена ще има по - нататък, не съм готова за това хД, но гарантирам, че ще има, та това е. Приятно четене❤/

Да бъда честен не знаех как да реагирам, още няколко секунди и щях да избухна в смях, момчето има чувство за хумор:

- Шегуваш се, нали? – попитах го аз.

- Ммм не... приемам го доста на сериозно – отвърна Джънгкук.

Оке, вече стана малко кофти. Мисли Техюнг, мисли все някак трябва да се измъкнеш от тази неловка ситуация. Абе я почакайте, той нали ми обеща, че ако аз му обясня защо се държа така, той ще ми каже какво се случва с него и за смъртта на момичето. В момента, обаче, все още се двоумя дали това, което казах е действителната причина поради, която се държа така или просто се опитвам да привлека нечие внимание към себе си, но той няма нужда да знае. Но определено няма шанс да съм влюбен в Джънгкук, та той е... той е толкова задръстен и откачен... и има хубави очи, мека коса, сладка усмивка, Боже какви ги дрънкам. Какви бяха тези хапчетата дето изпих, вече почвам и психически да откачам. Добре, сега към съществената част, трябва да подхвана темата за момичето, колкото и неприятно да бе това:
- Та нали щеше да ми казваш за момичето...? - започнах аз.
- Тае, да не би да си падаш по мен? - отново започна с това.
- Не ми отговори на въпроса и спри да ме наричаш Тае, дразниш ме - държанието му и това, че избягва основната ни тема ме изнервя.
- Извинявай, просто съм наистина любопитен, даже... започвам да схващам... съгласи се да ми помагаш без да очакваш нищо в замяна, мил си с мен дори когато съм истински задник и ревнуваш от факта, че ходя с Джимин - обясни той. - Всичко се връзва.
- Който иска да ти връзва на тебе, но по - добре внимавай какво говориш, за да не ти подпаля вратните кабели - ядосах се аз.
- Оооо, да не би да разкрих малката ти тайна - каза той с подигравателен тон.
- Виж ако нямаш намерения да ми кажеш това, което ми обеща по - добре се прибирай и ме остави на мира.
Седнах на дивана видимо изтощен, вече бях изразходил енергията си и нямах сили нито да споря, нито да настоявам за каквото и да било. Имах нужда от сън, а най - лошото беше, че болката отново се върна, което не води до нищо добро.
   Поставих ръка на челото си, имах чувството, че изгарям от вътре, сигурно имах температура. А за капак започна да ми се гади, но едно беше сигурно, ако не предприема нещо съвсем скоро обувките на Джънгкук щяха да бъдат разкрасени.
   Чувах някакви звуци, звучеше като шепот, но след усилия и концентрация успях да чуя гласа на Джънгкук много ясно:
- Добре, няма нужда да се превземаш ще ти кажа всичко - отвърна момчето.
   В момента бих му размазал физиономията, но предпочитам да си премълча и да издържа още малко само и само да разбера какво се е случило с невинното момиче, ако изобщо е било невинно.
   Облегнах се на дивана, скръстил ръце, чакайки той да проговори. След известно време чакане, той се настани на фотьойла срещу мен и започна да обяснява, гледайки с наведена глава, а аз го слушах внимателно:
- Вечерта когато това се случи беше... така да се каже, доста тежка за мен...  станаха някой неща и бях малко ядосан. Затворих се в стаята си и не пожелах да изляза, помня само, че последното нещо, което направих е да си взема душ. Повечето от нещата са ми като в мъгла, а други си ги спомням ясно, все едно са се случили току що. - той замлъкна за момент погледна ме и отново сведе глава. - В един момент бях в банята и си миех лицето, а в следващия кръвта на момичето бе по ръцете ми, а безжизненото й тяло лежеше пред мен.
   Не можах да разбера какво точно й е направил и дали изобщо има спомен какво й е причинил, затова го попитах:
- Какво стана? Имам предвид наръгал ли си я или...? - полюбопитствах аз.
- Това е проблемът, тя не беше ранена - отвърна той.
   Тишина изпълни стаята, думите му бяха като ехо, което кънтеше в главата ми и се повтаряше отново и отново.
   Това не е възможно, наистина ли нещо подобно може да се случи. Очаквах да ми каже, че я е изкормил, намушкал, но останалото нямаше логика. Дали това наистина е било кръвта на момичето? И какво толкова се е случило, че се е ядосал. Не го схванах, даже се обърках още повече и от толкова много изводи и обяснения главата така ме блъска, че не е за вярване. Сякаш народния оркестър изнася концерт в главата ми.
   Имах въпроси, но за да си спестя мъки и допълнителни размисли бих задал само един конкретен:
- Какво се случи онази нощ, което те накара да се ядосаш?
Погледна ме с тези влажни очи, личеше си, че се двоуми дали да ми каже, но най - накрая взе решение:
- Джимин ми изневери - беше това, което ми каза.
   Изпитвам странно чувство на облекчение и в същото време съм сериозно притеснен за Джънгкук, защото явно гнева е източника на неговата, ако мога така да се изразя, сила. Не мисля, че има нещо свръхестествено, а по скоро е на психическа основа. Както винаги аз бих го подкрепил, все пак държа на обещанията си:
- Имай ми доверие, ще ти помогна да разберем всяка една подробност и ти обещавам, че ще бъда до теб. - казах уверено аз. - Аз не съм Джимин и няма да те изоставя.
   Бях сериозен и наистина мислех това, което казах, защото знам, че той разчита на мен, а аз не искам да го разочаровам. Неговите очи  светнаха при чутото:
- Надявам се да знаеш, колко съм ти благодарен в момента, ти си моят ангел спасител - каза Джънгкук и красива усмивка огря лицето му, а след това отново изчезна. Думите излизащи от устата му бяха изречени с нежелание. -  Предполагам трябва се връщам в сиропиталището, сигурно ще ми четат конско, че съм излязъл без предупреждение.
   Ама наистина ли трябваше да се връща. Знам, че ще се карат и може би ще го накажат, но... ако кажа, че идеята да дойде е била моя тогава може да му се размине, а и все пак аз съм причината поради, която той е излязъл и не трябва да бъде наказан заради мен. Все пак съм негов възпитател, не мисля, че има нещо лошо в това да го приютя само за тази вечер.
   Обмислих всичко и преди той да стане и да се запъти към вратата, водеща към коридора, аз станах рязко от дивана и го хванах за ръката:
- Остани... - беше единственото, което казах.
  

  ☩-------------✤✞ ۞ ✞✤-------------☩   
Хелоуу, та имам добри и лошо новини... добрите са, че въпреки лошите новини ще продължа да качвам глави, а лошите са, че компютъра ми е развален и се налага да пиша от телефона, което е малко трудно, но ще се постарая да е както трябва. Искам да благодаря за вашите страхотни коментари и за подкрепата❤лофкам ви❤. Соркас ако има грешки.