✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 11✞

    "Колко?" това бе въпроса, който си задавах всички тези дни. "Колко време ще издържа?" факта, че трябваше да игнорирам Джънгкук и да стоя колкото се може по -далеч от него ме подлудяваше, но всеки път щом започвах да размислям, всеки път когато бях готов да се предам си спомнях думите, които ми бяха казани " зарежи Джънгкук, остави го и не се занимавай с него, защото не само той, но и ти ще пострадаш, опитай се да запомниш това красавецо...". 

   Изгарях от вътре, исках да видя Джънгкук, да го почувствам, да усетя неговия аромат или просто да чуя гласа му, дори това ми стига, но знаех, че ще се изкуша, ще направя някоя глупост и ще съжалявам.

   Вече мина седмица, а онова нещо не се беше появило и как бих могъл да знам като нямах връзка с Джънгкук... 

   Бях толкова твърдо решен да не го виждам, затова казах на Джин, че не се чувствам добре тези дни и го помолих да работя в къщи, беше малко сложно, но свикнах. Все пак знаех, че все някога трябва отново да се върна на работното си място и да се изправя пред Джънгкук, но... изглежда съдбата е предвидила това да се случи по - скоро от очакваното.

   Та в близките дни получих съобщение от Джин, че има нужда от мен в сиропиталището, защото се е случило нещо, но така и не ми каза какво. За момент се замислих, какво е толкова спешно, но от друга страна не би ме повикал ако не беше важно. 

   Ден след полученото съобщение посетих сиропиталището, но когато влязох в сградата цареше пълна тишина. Сякаш всичко живо бе измряло, възможно ли е? Разни мисли започнаха да ми се въртят в главата и тогава си спомних за това, което Джънгкук бе извършил, за убийството на онова момиче... дали не би постъпил така и с други все пак когато 'нещото' поеме контрол на тялото му, той не може да се контролира.  

   Започнах да се оглеждам наляво- надясно, когато чух как някой се изкашля зад мен...

   Останах на едно място вцепенен, мисля че имах няколко идеи кой може да е, но...

- Колко време ще те чакам? - извика изнервено, познат глас....Джин.

Оо Боже, за момент си помислих, че е Джънгкук и се паникьосах. Обърнах се, Джин бе скръстил ръце и ме гледаше с ядосано изражение:

- Съжалявам, просто тази седмица не ми върви, малко съм разсеян... - опитах се да се оправдая, макар това да беше самата истина.