✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 3✞

"Искаш да ме разрушиш, добре... аз знам как. Не става чрез визуализиране на духовете и чудовищата, които витаят из мислите ми, не можеш да ме изплашиш чрез думи и заплахи. Но знам начин...покажи миналото ми... покажи настоящето... бъдещето. Покажи ми грешките, които съм правил през изминалите години, тези за които съжалявам, тези за които се моля на Господ да не се бяха случвали, покажи грешките, които правя сега, покажи бъдещите ми прегрешения. Тогава ще те призная, ще падна на колене и ще плача, защото ще знам кой е моя най - голям грях и че се страхувам от него. Цял живот чакам да видя това... искам да го видя... искам да крещя, да удрям, да хвърлям. Искам да излея гнева си, но не мога. Държа го вътре, затворен дълбоко в сърцето ми, което е разбито на малки частици, а душата ми се лута по празните коридори на тъмната къща, която някога бе наш дом. Мъчи ме миналото ми... настоящето е незначително, а за бъдеще аз не мечтая, защото знам, че някой ден просто ще прекратя мъките си. Не защото трябва, не защото съм съсипан и разбит след всичко, което са ми причинили, след всички тези ножове забити в гърба ми, аз все още се държа на крака, но сърцето ми разбито, разкъсано, унищожено от всички ругатни, от омразата на хората, дори от най – близките. Не мога да гледам страдания и болка. Аз ще ги изтрая, изсипи ги върху мен, унищожи ме... не заслужавам да живея. Искам да прекратя мъките си заради грешките си... обвинявах, крадях, обичах, мразех, лъжех... всичко това... съжалявам. Съжалявам... мога да повтарям тази дума, но няма да върна времето назад... не и след толкова много години заблуда. Знам, че ще го направиш... заради мен... ще ми покажеш всичко, а аз ще се строполя на земята и ще плача, ли плача. Ще се моля на Господ да ме избави от мъките, от този свят... какво е живот ако нямаш цел. Готов съм да се жертвам заради хората, които обичам, защото аз не заслужавам това, не заслужавам да обичам... да ме обичат... не заслужавам да живея. Ако искаш да ме унищожиш... направи го... искам да ме освободиш, за да се преродя в нещо красиво и чисто... като теб."

"Унищожен" може би това е думата, която ме описва в момента. Сякаш чувствата ми бяха потъпкани и захвърлени безмилостно. Защо? Защо по дяволите се чувствах по този начин, защо ми го причиняваше? Да, беше ме грижа за него, но начина по, който се чувствах сега не беше нещо обикновенно, бе нещо непознато и униклано за мен. Искаше ми се да не го чувствах така, да не ми беше казвла това, но уви...