✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 9✞

   Първото нещо, което ми дойде на ум след като споделих своите чувства с Джънгкук, бе дали това бе правилното решение и дали това няма да повлияе на нашите отношения и приятелството, което изградихме. Не съжалявам, просто се питам какво ще стане след това, дали той ще иска нещо повече или ще ми се присмее и ще ми каже, че всичко това е било просто шега и не изпитва нищо към мен.

   За момент се изплаших от това, което ще последва дали щеше да ми каже нещо или вместо това ще ме остави с моите размисли и ще се върне обратно в сиропиталището. Дали ще последва онова мълчание? Дали ще ме избягва? Ще се върне ли при Джимин?? Всички тези въпроси ме побъркваха, но ако получа отговор може би ще остана по разочарован от колкото съм в момента. И след около минута, която на мен ми се стори като цели 5, Джънгкук най - накрая проговори, а това, което каза прозвуча повече като шега

- Тае, яйцата да не би да са били развалени, лошо ли ти е?? - той се надигна и постави ръка на челото ми. - Не си топъл, какво ти има??

   Той наистина ли приема това, като шега? Аз бях съвсем честен и достатъчно сериозен, за да ме разбере, че това, което изпитвам е истинско. Предполагам той не се чувства по този начин:

- Аз мислех, че... - замлъкнах за момент.

- Какво? - попита той с въпросително изражение. 

- Помислих, че изпитваш същото, което и аз... съжалявам, явно съм се заблудил...аз.... - веднага млъкнах.

   Със скорост като на светкавица, той стана от стола си и със свръх човешки сили успя да ме събори на земята и застана върху мен, беше като хищник приклещил жертвата си. Изглеждаше така все едно бе готов да ме разкъса на малки парченца, никога преди не го бях виждал такъв. 

   Джънгкук се доближи бавно до ухото ми и прошепна, а топлия му дъх гъделичкаше кожата ми:

- Нямаш си и на идея колко дълга чакам да чуя тези думи... - гласът ме толкова дълбок, че ме накара да настръхна.

- Тогава защо реагира така? - попитах аз.

- Просто се шегувах, никога не съм очаквал, че някой ще отвърне на чувствата ми.

- Ами Джимин? - трябваше да питам.

- Исках да те забравя, защото ти буквално ме подлудяваш, затова тръгнах с Джимин, а и знаех, че не изпитваш същото... до сега - дяволска усмивка се появи на лицето му.