✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 15✞

    След като прочетох написаното от баща ми писмо, напуснах дома по най - бързия начин. Знаех си, че нещо не е наред, винаги съм имал предчувствието, а и трябваше да се досетя още щом баба ми и дядо ми спряха да контактуват с нас... те са знаели, всички са знаели за това. Факта, че разбирам за смъртта... убиството на майка ми последен ме вбесява. Толкова много години и поне веднъж не можа да ми го кажа или просто е бил толкова страхлив, че не е могъл да си признае това което е причинил на единствения човек, който някога го е обичал на този свят. Но защо? Защо сега ми го казва? Усещах как корема ме свиваше, сякаш имах предчувствието, че нещо лошо ще се случи и то много лошо.

   Разгневен вървях към къщата на баща ми, заедно с Дънгкук и Джимин, който незнайно защо искаше да дойде с нас. Сега ще питате защо не му казах нищо? Първо беше ми интересно да видя поради каква причина той идва с нас и второ, защото не ми се спореше с него достатъчно ми бяха скандалите до преди няколко минути. 

   След около още 15 минути ходене пеша стигнахме мястото. Предположих, че баща ми ще ме очаква и бях напълно прав. В момента в който достигнах верандата и почуках с всичка сила по вратата, той отвори. На лицето му беше изписан ужас, но едновременно и тъга. Толкова много години и това е първия път в който го виждам в това състояние.

   Без дори да успея да обеля и дума той ме вкара вътре, а след това извика и момчетата. След като влязохме той заключи вратата няколко пъти все едно не искаше да ни пусне навън или не искаше нещо да влезе вътре. 

   Започнах да говоря, но спрях, защото той влезе в кухнята светкавично. Не знам какво правеше, но вдигаше голям шум, хвърчаха тигани, купи, чаши. Известно време седях в коридора, чакайки го да се появи, но не. Влязох с учудено изражение за момента бях спокоен, просто чаках да видя как ще се развият събитията, все някак успявах да контролирам гнева, който напираше в мен.

   Гледах го как рови из шкафовете и хвърля в различни посоки най - различни предмети, изглежда търсеше нещо и то отчаяно. Най - накрая го попитах:

- Какво търсиш толкова?

- Тефтера... трябва ми тефтера Тае, нужен е и на двама ни... - каза той, продължавайки да мята чинии.

- Ти съвсем си се побъркал... виж не знам какъв е тоя тефтер, но слушай много вниамтелно... за убийс...