✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 7✞

   Сложих ръка на устата си, но бе късно, току що изтърсих най - голямата простотия, която някога бях казвал, но странното беше, че дори не съжалявам за това. Точно в този момент трябваше да видите изражението, изглеждаше все едно са го цапнали с мокър парцал, колкото и фразеологизми да употребя няма да успя да сравня това изражение с нищо. Не мога да кажа дали беше шокиран или щастлив по скоро изглеждаше все едно има запек.

   Седнах на дивана и подпрях глава на ръцете си опитвайки да помисля какво да му кажа, когато реши да проговори, но тъкмо започнах "задълбочените" си размисли, когато чух гласа му:

- К-к какво ми каза... преди малко? - попита той, накъсано.

- Амм... казах, че това "нещо" те иска... - не бях готов да се обяснявам, Боже, защо не си държах устата затворена.

- Защото... Тае... чух те... не се прави - мазна усмивка се появи на лицето му. - Знаех си, харесваш ме - колко, самодоволно го каза.

- Виж, просто ми се изплъзна ей така... не исках - колкото и да се самозалъгвах, вътрешно знаех, че го желаех, колкото и странно да звучи.

- Господи... не можеш да си представиш, сякаш камък ми падна от сърцето след като чух това, знаеш ли колко време чакам да чуя тези думи и само се моля на Бога това да не е поредния сън... - каза той.

- Аз... чакай, сън ли каза?? - лампичката ми светна за момент.

- Аааа... да... то... аз такова - усмихна се той, опитвайки се да замаскира положението.

- Няма такова, искаш да ми кажеш, че си сънувал как...?? - попитах аз, намеквайки нещо.

Момчето срещу мен започна да се изчервява, а погледа му се заби право надолу, изглеждаше така все едно стои гол пред цялата нация /не, че отказвам (͡° ͜ʖ ͡°) /. Започна нервно да си играе с пръстите си и чак накрая чух, едно едва доловимо:

- Да...

- ДЖЕОН ДЖЪНГКУК!!! КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ!!!! - извиках аз и закрих лицето си от срам.

- Извинявай, не мога да контролирам сънищата си, но пък... ми харесват - тази усмивка, изпълнена с перверзност.

- Май много бързо забрави какво се случи преди малко, виж трябва да се отнесем сериозно към това, защото нещата, които чух хич не ми се нравят и това, че знае толкова много за мен... е не ме ужасява, но една малка част от мен изпитва страх от последствията, а не искам да знам какви ще са те - обясних аз. - Трябва да разберем какво ти има и дали можем да ти помогнем, чувал съм, че има свещеници, които правят ритуал, екзорсизъм...