✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 17✞

- Добре - само това каза той след което стана и започна да оглежда всеки рафт, всяко чекмедже, всеки шкаф в търсене на прословутия тефтер, но след известно време той спря и се обърна към мен с думите. - Ама как изглежда тоя тефтер?

   'Как изглежда?' отново си зададох въпроса на ум, но този път не чаках отговор, опитах се да напрегна мозъка си и да помисля. Ако умът ми беше океан, то спомените ми са погребани надълбоко в най - мрачните му части, но аз ще се гмурна в дълбините му, за да им помогна да изплуват на повърхността. И тогава дори в дребни детайли успях да опиша тефтера на дядо:

- Обикновен стар тефтер обгърнат от стара кожена подвързия с кръст на гърба... само това си спомня не мога да ти кажа други подробности - казах аз все още потънал в мислите си.

- Това ми стига - отвърна Джимин и продължи да търси.

   Мина половин час в търсене, но нищо не намерихме. Бяхме прегледали всяка една стая поне по три пъти, но нищо не открихме само стари и изпокъсани книги, които бяха свързани с библията, но не смятам, че това ще ни влезе в употреба, затова продължихме да търсим упорито. В продължение на 1 час търсихме и все още нямахме напредък, но човек може да се учуди колко много книги свързани с Господ и ангелите намерихме за които дори не бях и подозирал, че се намират в къщата. До колкото знам баща ми не е човек, който вярва в Бог.

   Седнах на дивана уморен и отчаян от факта, че за 1 час не постигнахме нищо друго освен да съберем една купчина стари книги. Докато мислех къде може да съм забутал тефтера на дядо, Джимин се обади и прекъсна мислите ми:

- Имате ли таванно помещение, защото ако има може да е там все пак в повечето филми хората, които се опитват да скрият нещо го заключват на тавана си, където никой не ходи.

   За момент се замислих и тогава се сетих, та ние имаме таванно помещение, но от както бях на 9 не съм виждал някой да го е използвал. Скочих от дивана и прегърнах Джимин с думите:

- Господи, Джимин ти си гений, хайде бързо трябва да го намерим! - извиках аз и се запътих към таванното помещение.

- Знам, че съм гений - измънка тихо Джимин и тръгна след мен.

   След като светкавично изкачихме стълбите към втория етаж се качихме по малката и ръждясала стълба водеща към тавана, цъкнахме крушката и започнахме упоритото си търсене.