✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 9✞

   Имах очаквания, които за щастие не се оказаха действителност. Сега, когато чух обяснението на Джънгкук ми олекна и знам, че вече мога да бъда спокоен, но ето, че идва частта с това "нещо", което тероризира Джънгкук. Предполагам сега, след като той знае какво изпитвам ще бъде още по - сложно, за жалост не се замислих за това преди да се раздрънкам, но както хората казват понякога сърцето говори вместо мозъка. Съжалявам, че ще го разочаровам, но явно някой неща ще трябва да почакат, първо трябва да решим всички проблеми и чак тогава ще помислим над връзката си:

- Кук... мисля, че първо трябва да изчакаме малко... - предложих аз.

- Мм... колко още искаш да чакам, не те ли чаках достатъчно докато се осъзнаеш? - попита той като доближи устните си до врата ми оставяйки малка целувка.

- Трябва да поговорим сериозно, първо трябва да се отървем от "нещото" и след това ще мислим за...

- Секс?

- Не, за компот от дюли... да... за.....това... - усещах как се изчервявам, само като си помисля за това.

- Ооо да не би Тае да се изчерви... спокойно, коте... ще бъда нежен... първия път, след това ще ти се стори тесен света....

   ОМГ!!! Той наистина ли каза това, макар че да си призная наистина ми бе любопитно какъв ли е в леглото. Не, Тае, съвземи се! Има много по важни неща от това да мисля за патката на Джънгкук, ноо... Ааа не...

   Слава на Бога, телефона ми звънна и успя да ме спаси, имайки предвид, че Джънгкук все още беше върху мен и започваше да ми става малко неудобно. При опита ми да го избутам и да стана той ме хвана за рамената притискайки ме по силно и каза:

- Къде си мислиш, че отиваш? - попита той със същия дълбок и дрезгав глас, който ме подлудяваше.

- Ам...а-аз... - за момент забравих какво щях да казвам, устните ни бяха на сантиметри, но тогава да досетих, че телефона ми още звъни. - ...трябва да вдигна... 

   Той слезе малко по - надолу от устните ми стигайки отново до врата ми, започна да ме целува нежно, постепенно нещата започнаха да загрубяват и накрая той ме ухапа, но най - странното беше, че ми хареса, но трябваше да вдигна. Отдръпнах се малко и с решителен глас казах:

- Стани, за да си взема телефона.

   Дребосъка нямаше какво друго да направи освен да послуша по - големия и да стане. Доближих се до плота и взех телефона си, а на екрана с големи букви бе изписано "Джин". Предполагам ще ме търси по работа, отново и то през почивните ми дни. Натиснах зеления бутон и сложих телефона на ухото си: