✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 6✞

Обърна се и започна с малки стъпки да се приближава до мен, въртейки ножа между пръстите си :

- Джънгкук, остави ножа и нека да седнем и да поговорим в хола, моля те.

- Нима мислиш, че ще ме омаеш с твоите сладки приказки... Оооо скъпи, нямаш си и на идея кой съм аз...

- Добре, достатъчно шегички нека спрем до тук... не ми е забавно

- Защо? Аз сега започвам... Техюнг...аз знам какъв в действителност си, зад тази твоя маска се крие съвсем различен човек. Целия този имидж на добро момче, не е защото го правиш от любезност или от съпричастие, не, опитваш се да докажеш на хората, че си нещо повече от баща си...но не си. Горката ти майка, как е могла да създаде подобно изчадие...

- Слушай какво, не знам за какъв се мислиш, но нямаш право да говориш така за мен или за майка ми, ясно!!

- Ти си едно нищожество и не можеш да промениш факта, че неговата кръв тече във вените ти... запомни ми думите. Колкото и да се опитваш да се промениш. Ти никога няма да бъдеш нещо повече от това, което си. Запомни ми думите...

- Кой си ти? И какво направи с Джънгкук !?! - извиках аз, знаейки, че нещо определено не е наред с него.  

- Аз ли? - попита той с въпросителна нотка в гласа.

   Последва мълчание, което ме надразни, възможно ли това, което се случва сега, да се е случило вечерта, когато е убил момичето. Обзе ме странно чувство, имах лошо предчувствие за това, което щеше да последва, но се опитах да запазя самообладание и да не показвам показвам, че ме е страх. 

   Погледах го право в очите, опитвайки се да бъда уверен и силен пред него показвайки, че той е нищо пред мен. Джънгкук или който беше, само се усмихна и леко се засмя:

- Аз съм дявола... моето момче - каза той. - Как не можа да ме познаеш? Аз съм този, който те съпътства цял живот... аз бях този, който те създаде. Аз бях твоето нещастие и твоята тъга... аз бях този, който унищожи всичко, което имаше и те направих такъв какъвто си.

- Как... така си ме създал? Какво имаш предвид? Кажи ми...!!! - не можех да контролирам емоциите си, опитах се, но не успях.

- Времето изтече, съжалявам, приятелчето ти започна да се бори... следващия път Техюнг... запомни... 

   След тези думи Джънгкук се строполи на земята изпадайки в безсъзнание, но аз не можех да помръдна, сякаш отново се случваше. Сънят, сега това, нещо не е наред. Или това беше просто шега, но Джънгкук няма как да знае тези неща...

   Гледах втренчено тялото на Джънгкук, което лежеше на земята, дали спеше. Направих една крачка напред, после още една и още една, накрая приклекнах до него и постави ръка на рамото му. Разтърсих го няколко пъти викайки го по има, след няколко опита той се събуди, изглежда, че всичко това за него е било просто сън, предполагам дори не си спомня какво е сънувал. Помогнах му да се изправи и го заведох обратно в хола, като му донесох чаша с вода. 

   Седях и само го гледах, не знаех как да засегна темата за това, което се случи, но май нямаше и нужда:

- Хюнг, какво се случи? - попита той, впил поглед във водата в чашата.

- Нужно ли е да говоря, мисля, че се досещаш... не знам какво ти има, но трябва да разберем, защото това... нещо знае кой съм, знае всичко за което съжалявам... каза, че е убил майка ми... - усетих как сълзите напират, но не можах да ги спра, просто не можах.

- Тае... аз... не знам, не знам какво се случва с мен... не знам, кой или какво е вътре в мен, но когато се появява аз винаги...

- Какво? Какво винаги?! - попитах аз през сълзи.

- ...Винаги, когато това 'нещо' се появи... аз мисля за теб, Тае, ти си източника на енергия, ти си това, което иска аз съм просто пешка в тази игра...

- При това много важна пешка... - казах аз, поглеждайки го.

- Защо? - попита с объркан поглед.

- Защото той знае, че те обичам...

☩-------------✤✞ ۞ ✞✤--------------☩  

   Буммм!! Хехе... надявам се да ви хареса. Първо искам да се извиня, че не бях ъпдейтвала толкова много време, просто имах много домашни, а и нямах муза, но ето, че се завърнах, та знаете, колко много обичам да ви държа под напрежение Хддд Ми май това е всичко, соркас ако има грешчици и тъй. Лофкам ва и още веднъж благодаря за 1000 четения, оценявам го!! <3 ^^