✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 6✞

   Няма значение, смятам, че не е нужно да мисля точно за това в този момент. Важното е, че Джънгкук е тук. Обаче точно това е проблема, от сега нататък започваха проблемите. 

   Разпънах дивана в хола, за да може Джънгкук да спи там, защото нямаше къде другаде, а ако да му предложа да спи в моята спалня, а аз в хола той ще откаже. Неудобно ми е, че го карам да спи на дивана, но просто няма друга опция. След време като събера повече пари ще купя надуваем матрак, за да не се налага да спи на неудобния диван. 

   Събудих се изведнъж. Целия бях плувнал в пот. Кошмар. 

  Имали ли сте чувството, че падате на сън, но го чувствате така все едно се случва в действителност. Аз... все се намирах на покрива на една сграда и стоях на ръба гледайки надолу към оживените улици. Все едно бях парализиран, не можех да помръдна, а дори да знаех, че е сън не можех да се събудя. Сякаш нещо ме спираше. Имах чувството, че някой ме наблюдава, то си беше така. Обърнах се назад и видях Джънгкук, който стоеше точно зад мен и ми се усмихваше. 

   Изгледах го с изненадан и учуден поглед, опитвайки се да му подскажа, че не знам какво се случва, но той не спираше да се усмихва, само това нищо друго. Не ме разбирайте погрешно, той не се усмихваше зловещо или самодоволно, а една истинска и изпълнена с щастие усмивка, която толкова много ме объркваше. Какво трябваше да се случи? Той се доближаваше с малки крачки и когато застана на поне крачка от мен постави ръката си на дясното ми рамо, продължавайки да се усмихва. Но преди да отворя уста и да кажа каквото и да било, той ме бутна...

   И сега седя на леглото целия в пот, дишайки учестено, чудейки се какво се случи току що. Какво по дяволите беше това? Защо? 

   Мислите ми бяха прекъснати от странен шум идващ от кухнята. Станах бързо от леглото и се запътих към кухнята с лошото предчувствие, че нещо лошо ще се случи.

Влязох в кухнята и какво беше първото нещо, което видях. Пред един от отворените шкафове стоеше Джънгкук, впил поглед в ножа, който държеше. Изглеждаше някак различен, макар че в тъмното не можех да видя много добре, но сякаш се усмихваше, също както в съня. Явно ме чу и отклони поглед от ножа, насочвайки го към мен, карайки ме да настръхна:

- Ахх Техюнг, миличкия ми той, все така мил и грижовен, винаги се притичва на помощ...колко сладко...спокойно, няма да го нараня...