Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 56.

- Аз го бутнах на земята. Казах му да се разкара. Един от приятелите му ме бутна на моста - очите на Хари се залепиха за малкото дърво което съединяваше пързалката и маймунските решетки. – Аз го ударих в лицето. - леко се изкиска. – Толкова лошо ме набиха този ден, но единственото за което можех да си помисля беше Джес. На практика тя ме занесе вкъщи, казвайки ми колко глупаво от моя страна било да започна бой. Помня как мама ни се развика, почисти ни и ни сложи по леглата преди татко да се прибере у дома.

Хари не ме погледна докато разказваше, вероятно зает да си представя картини вече разиграли се пред него. С краката си, които все още докосваха земята, той се отблъсна назад на седалката започвайки да се движи.

- Мисля че това беше деня, в който майка ми осъзна че няма просто да стоя и да бездействам, още повече... това я изплаши.
- Това ли е твоята къща?

Къщата беше полу-близнак с червена предна врата и красива градинка, къща, която някой друг нарича дом. Околието беше тихо, жена и кучето й ни пожелаха 'добър вечер' разминавайки се с нея на пътеката.

- Беше.
- Изглежда хубава, Хари.
- Жалко, че живота вътре не съвпадаше с това, което е навън.

Малка изкуствена усмивка се появи на лицето му. Но аз виждах колко ужасен бе, да стои пред старата си къща чудейки се колко скелета имаше в килера.

- Може да си ходим ако искаш? – попитах аз, притеснена че посещението има негативен ефект.

Не исках да се чувства разкаян за нещо случило се в тази къща. Представях си че пътуването ще бъде пречистващо, освежаващо. Както и да е, беше ясно че ще отнеме много повече от просто пътуване с кола, за да изчезнат емоциите свързани със сградата.

Стояхме заедно, Хари държейки ръката ми сякаш се нуждаеше от нещо, което да го държи в настоящето и да го предпази от спомените. Позата му беше здрава, отказвайки да напусне защитническия пост.
Намалялата концентрация на Хари се завърна рязко, когато чу трясък от гаража на къщата. Не се бях замислила над шума докато не бях окуражена да последвам любопитното момче.

Силно чукане можеше да се чуе, приближавайки се към страничната врата покрита от добре поддържан жив плет. Не беше мекият звук, който можеше да се обърка за дърводелство или конструиране. Нямаше никакъв ред в чукането. Звукът по-скоро олицетворяваше мъките на затворена в клетка птица, отколкото на бягството й.