✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞The beginning✞

- Здравей, казвам се Ким Техюнг, ти как се казваш? 

Изглеждаше, че се двоумеше дали да ми има доверие и дали да се направи труда да каже името си на човек, който изобщо не познава, но след известно време размисъл, момчето протегна ръката си и каза с тих и прегракнал глас:

- Казвам се Дж-джеон Джънгкук... - отвърна той заеквайки.

На пръв поглед изглеждаше едно беззащитно и срамежливо дете. Хареса ми като личност. Но всъщност не беше много разговорлив, даже изобщо.

    Първите дни от престоя му в сиропиталището, за него бяха най - трудни, повечето от новопристигналите си намериха приятели, а той седеше отстрани и наблюдаваше всичко, което се случваше без да има някакво желание да завърже каквато и да била връзка с някой от децата, дори с тези на неговата възраст. Аз естествено, забелязах това и през тези дни в които той се чувстваше самотен и пренебрегнат се опитвах да го накарам да се почувства желан. Все пак това ми беше работата, но компанията му ми допадна. От всички деца най - много контактувах с него, обсъждахме най - различни неща, книги, филми, макар че той е нямал възможност да гледа много филми, но все пак има някакви познания. Беше едно наистина умно момче, не можех да повярвам, че имахме само две години разлика, но си беше така.

      Бяха изминали месеци, а ние двата започвахме да се опознаваме все по - добре. Благодарение на мен той успя да се сдружи с някои от децата, които бяха, така да се каже възпитани и сдържани в сравнение с другите и мисля, че тяхната компания ще му се отрази добре. След запознанството му с тях той реши да не контактува много с мен, с времето връзката ни отслабваше, а държанието му към мен се промени коренно. 

     И така измина година и половина, а ние почти не си говорихме. Повечето време бях зает с по - младите и имах много работа, но когато имах възможност и бях свободен се оглеждах за него, дали няма да го видя някъде случайно и да завържем един кратък разговор, но той бе твърдо решен да ме избягва, а аз си нямах и бегла представа защото е това отношение спрямо мен. Може би съм сбъркал някъде или съм му казал нещо лошо с което съм го засегнал, но до колкото си спомня, нищо подобно не се е случило или поне аз не съм го забелязал, но няма значение, никога не бих накарал някой да ме харесва на сила, за мен личното мнение е важно, а и той си решава.