Вендета - (Корумпирани-№1)

Глава 23

Тереза

9 ГОДИНИ ПО-РАНО

- Това е любимата ми песен! Теса, чуваш ли? - Вероника хвана ръцете ми и ме завъртя в кръг, което ме накара да се разсмея чак до ушите от начина по който небрежно ни караше да изглеждаме като най-пияните на дансигна, въпреки че вероятно аз бях едниствената трезва тук.

Бала беше започнал с пълна сила и никой не се появи тук трезвен, което направи нещата и обстановката напълно лежерна - нямаше нищо префърцунено, нищо неловко и просто всички се забавляваха. Като момиче, което щеше да има бал след 2 години ми се прииска изведнъж това време да мине много по-бързо. Вероятно тогава Вероника ще си дойде само и само да прекарам една хубава вечер с приятелката си и така всичко ще бъде перфектно. Двете танцувахме дълго време, минахме дори през Макарена, когато накрая се изморих и пожелах да потърся маса, от която да открадна вода. Оставих Вероника с другите й приятелки и изчезнах през вълната от завършили ученици.

Тук нямаше маси на които да седнем, защото бала се намираше във вътрешния салон на училището и бяха наслагали кръгли маси тук и там, просто за да има. Училището доста се беше постарало или поне така си мислех, докато не ме усведомиха, че партито е направено с помоща на Змиите, които явно винаги бяха в дъното на нещата. За никой не беше изненада, че те живееха за партита и тази вечер беше повече тяхна, отколкото на всеки друг. Това означава, че това е последния им шанс да се наричат Змиите и да ги пропускат за всеки проблем, който направят, просто защото това са си те. Четирите момчета на гимназия Кервил'с, които са истински трън в задника на учители, полицай и родители. Оставам подпряна на тази маса и оправям падналите кичури коса от импровизирания си кок, който Вероника спретна по-рано, докато гледам как големия телевизор се включва и започват да показват дневника на училището. Всяка снимка беше пълна с усмивки на завършващите и когато Стефан се появи, сложил очила с конфети и пиещ с главата надолу от бира, се хванах че чак аз се усмихвам. Виктор държеше единия му крак а Деймън другия. Поех си въздух и продължих да пипам косата си, когато пред очите ми излезе образа на задъхания Деймън, който ми обещаваше, че няма да бъда ничия, освен негова в онзи проклет пикап, смърдящ на трева.

Деймън и аз, аз и Деймън, или както за бога се казваше.

Веднага след като се прибрах тогава обаче осъзнах, че е възможно Деймън да разкаже за това на всички, но така или вече беше твърде късно - и най-вече, този път не бях във връзка с никой от тях. Аз и Арън имахме просто нещо. Просто защото мен ме беше грижа за него, както и на него за мен по един невинен начин, какъвто обаче включваше и някоя друга целувка. Може и да бях ужасен човек. Но не бях такава преди тях.