Вендета - (Корумпирани-№1)

Глава 5

Тереза

9 ГОДИНИ ПО-РАНО

Наистина повярвах, че всичко магически беше станало по-добре след разговора ми с Онова момче в тоалетните. Ама толкова много бях сигурна, че лошото е свършило, че забравих да го очаквам. Запознах се с Вероника, направих приятелство и ходех на клуба за музиканти. Работата на майка ми беше лека и приятна с изключение на досадното чистене на фермата за животни на Ленън. Баща ми, макар да остана в Канада, се свързваше с нас и ни уверяваше, че здравословното му състояние се подобрява и това беше прекрасно. Скоро дори щеше да успее да дойде при нас и да започне работа като градинар. Дори по странно стечение на обстоятелствата се запознах с момче. Много, много привлекателно момче. Арън Го беше дванадесетокласник трениращ кик бокс с отлични оценки и родители, които са важни клечки в неписаната йерархия на Кервил. Беше толкова привлекателен за онзи момент, в който се запознахме, че му позволих да остане с мен за обяд. После започнахме да се поздравявахме по коридора, стигна се до там той да минава случайно през стаята ми по пеене и да ме посреща с мили усмивки и кратки разговори. После си разменихме социалните мрежи и момчето просто не спираше да ми пише. Излязохме. Аз го харесах. Наистина много го харесах. Харесах го до толкова, че му позволих да ме изпрати до вкъщи и да ме целуне.

И сега се оказа, че съм в първата си истинска връзка с момче, което нямаше нищо общо с мен освен вкуса за сладолед и факта, че харесва повече цигулка от пияно.

Добре де, не беше първото, но няма да броя несполучливите си опити в Канада. Даже никак не ми се говори за тях.

Всичко беше прекрасно, докато не започвах да схващам защо непрестанно върви в компанията на Онези момчета от гимназията. Змиите, така ги наричаха. Четиримата момчета на големите татковци. Арън Го, Стефан Салваторе, Виктор Казиев и...Деймън Ленън. Деймън, онзи за когото родителите ми работеха. Онзи, който ме обиди в стаята си и който ми заръча никога повече да не се бъркам в живота му...или където и да е на място по-малко от 3 метра от него. Онзи, когото срещах из коридорите на имението, но търпеливо изчаквах, докато отмине без да ме забележи. Наистина не знаех обаче, че едно момиче помежду им щеше така да го накара да ме гледа. Хиляда пъти по-пренебрежително. Милион още по-злобно. Сякаш всеки път, в който попаднех в полезрението му от тялото му жужеше и пръщеше огън. Лава или по-скоро истински, неприкрит яд. Вероника успя да ме запознае с тези момчета, макар Арън да ми предложи лично да го направи (на което толкова се притесних, че му се наложи да изтича за студена вода от лавката в училище) и след като ме уведоми дори да нямам пълно доверие на самия Арън вече наистина не знаех какво да си мисля. Харесваше ми, но и ме плашеше, че е толкова близък приятел с тези момчета. Беше ми приятна компанията му, но не ми харесваше начина по който не беше открит за миналото си и предишни взаймоотношения с когото и да било. Беше странно затишие пред буря.