Вендета - (Корумпирани-№1)

Глава 8

Тереза

СЕГА

- Добър вечер, гоподин Ленън. Удоволствие е да се срещна с вас и ви благодаря за възможноста, която ни осигурихте с това интервю. - размърдах неудобно ръце в скута, докато местех погледа си между телефона и бюрото му. Или тялото, ръцете, малкия молив между пръстите му. На кратко казано, навсякъде, където бях сигурна, че нямаше да ме посрещнат очите му. Чувствах се двойно по-напрегната така, защото той самия изглеждаше прекалено спокоен. Все още на езика ми мъчно пареше въпроса, дали го беше направил нарочно цялото нещо с отсъствието на Стефан, но някак беше напълно безсмислено. Защо му беше да се вижда с Вероника? Много добре знаеше, че тя отдавна му беше показала мнението си за него. Всъщност, беше го направила за всеки един от тях и то на собствения им бал. Точно преди да се случи онова. 

- Удоволствието е мое, госпожице Мюлър. - студени тръпки преминаха през гръбнака ми, които по пътя си се превърнаха в задушаваща пот. Роклята започна да ми се струва или твърде дебела, или твърде тясна. Всичко твърде. 

- Добре. Супер. - промърморих - Нека започнем с поздравления към новия ви проект. В Лос Анджелис за пръв път от много време отваря врати компания за недвижими имоти и това е прекрасно за бизнеса. Сигурна съм, че ще направите града много по-красиво място. И... - наложи се да поставя малка пауза, за да навлажня обратно устните си. Като че ли погледа му оттичаше цялата вода от мен. - И на първо място, ЕмТи отваря вратите си за първи път в щата Калифорния. Въпросът ми е дали трябва да очакваме нови проекти от вас и къде, ако можем вече да сме по-точни? 

Добре. Първи въпрос зачеркнат от списъка на Вероника. 

Поставих устройството на бюрото на равно разстояние от мен и мъжа пред мен, за да съм сигурна, че отговорите му се чуваха ясно. За миг, когато се навеждах напред, за да го наглася, започнах да усещам бриз от силен парфюм, който без спор се носеше от него. Подейства ми безкрайно разконцентрирващо. Почувствах се като хваната в капан на това малко пространство в стола. Но всичко беше наред. Той беше наред, не ми показваше каквото и да било освен видна незаинтересованост, че дори за момент си помислих дали въобще ме беше познал. Но знаех, че ме е познал – проклетия пламък в очите му беше абсолютно неизбежен. А аз бях просто спокойна.