Вендета - (Корумпирани-№1)

Глава 16

Тереза

СЕГА

- Ти наистина не си добре. - повторих му за пети път и все повече заприличвах на тръшкащо се дете на седалката.

- Добре.

- Защо го направи? Можеше да проведеш един стегнат разговор как не е хубаво да вика по този начин на паркинг с хора или да му кажеш поне да се разкара и да ми вика на друго място!

- Можеше.

- Вероятно сега ще бъда уволнена. О, не, не е вероятно, то е сигурно, че ще бъда уволнена! По-сигурно дори от Питагорова теорема или законите на Мърфи или Паркистон! Нали ги знаеш? Защото това са наистина сигурни закони!

- Няма да те уволни.

- Сигурно сега се е оплакал на баща си и той само дебне да се появя утре на работа, за да ми каже, че трябва незабавно да напусна. Защо се съгласих да изляза? Защо, защо, защо? - сгърчих лице от гняв и опитах да нормализирам дишането си, но просто бях извън контрол. Мислех за толкова много нещо - за новото ми повишение, което щеше да отиде на вятъра, за неправилно преценените срещи с Харолд, за полу-голите снимки на Боб Марли, които все още чакаха неотворени. Беше... - Пълна катастрофа.

- Свърши ли?

Обърнах се към профила на Деймън крайно раздразнена, за да забележа как държи волана с два пръста и спокойно чака светофара над нас да светне в зелено. Изглеждаше толкова спокоен. Мразех, когато е така спокоен. Как въобще го е постигнал? Той никога не е бил толкова уравновесен преди, никога, през един ден от своя 17 годишен живот тогава. Мразех го, че се е променил толкова драстично макар с леки пропуски. Търпението и гнева все пак си останаха непоправими отнасящи се до мен. Разбира се.

- Да свърша ли? Опитвам се да ти обясня колко виновен ще бъдеш за моето уволнение и ти ме питаш дали съм свършила да викам? - вдигнах ръце във въздуха и едва не ударих горната жабка. Деймън помести очи към нея и се пресегна, за да я затвори. О, значи наистина го беше грижа за скъпоценната му кола! - Дразниш ме. Наистина. Защо мълчиш? Не се ли чувстваш поне малко виновен за това нещо?

- Всъщност вече ми мина. Сега седиш до мен в колата и съм фраснал един задник, който очевидно се опитваше да ти навлече още повече проблеми. Предпочиташ да беше останала с него и да ти се оплаква, че си го зарязала? - аз определено не го гледам и не забелязвам как потрива брадичката си с опакото на ръката си. Нито колко съсредоточен бе в пътя и в същото време ми говореше сякаш вниманието му беше изцяло в мен.