Вендета - (Корумпирани-№1)

Глава 14

Тереза

9 ГОДИНИ ПО-РАНО

Корема ми се бунтуваше, докато поглъщах втората чашка с шот, която ми се падна да изпия и се наложи да стисна силно очи, за да притъпя какъвто и дискомфортност да изпитвах. Тръснах чашката в масата и облизах устни, попивайки и последната капка водка с череша по тях, докато бях обливана от аплодисметните на Стефан и Арън, които ми се радваха през цялата вечер. Не бях сигурна как попаднах тук, защото всичко стана твърде бързо - от прегръдката на Арън пред компанията му, до поканата на Стефан да остана с тях и лошия поглед на Виктор, който последва през цялата вечер. Не исках да обръщам внимание на Деймън, който се опитваше да се прави, че с Арън не се държим за ръце и отказваше да се забавлява с нас тримата, като предпочете компанията на приятеля си и креслото. Не можех да спра да се смея и установих, че може би не е чак толкова зле, когато Стефан е пиян и че това го прави да изглежда много по-отпуснат и готин, отколкото попринцип е. Арън, от друга страна, не пиеше нищо освен безалкохолна бира и това за пореден път ми напомни колко внимателен е във всеки аспект в живота си. Тупнах задника си обратно на земята и кръстосах крака по турски, докато наблюдавах засмяното лице на приятеля си. Думата звучеше толкова странна върху езика ми, че едва ли някога съм я споделяла на глас. Да, с Арън си отивахме, имахме общи неща, но знаех, че очите ми го виждаха по-скоро като скъп приятел, отколкото нещо повече. Но и това щеше да мине. Щях да се влюбя много скоро. Само трябваше да продължава да се смее така широко и да ни забавлява със Стефан.

- Ей Теса, подай ми бутилката! - провикна се Стефан и се протегнах назад, за да напипам бутилката с водка, която използвахме за играта. Ръцете ми бяха малко по-тежки от обичайното и това ми напомни за бирата, която гаврътнах и шотовете, които момчетата ме навиха да изпия. Може би това ми бяха последните. И много скоро щях да се разкарам от тук. Това ми говореше погледна на Виктор, който ме стрелна когато се обърнах за да потърся по-добре бутилката. Тялото му, заедно с това на Деймън, се беше излегнало назад в креслото и пиеше от червената си чаша с някакво пренебрежение. Опитах да му отвърна по същия начин, като присвих вежди и сбръчках нос, но това само го накара да повдигне веждите си предизвикателно и да се спогледа с Деймън. Деймън. Косата му влизаше в очите преди да отметне глава назад и да се облегне на своето кресло. Двамата не пожелаха да играят на ролетка и стояха отстрани, за да ни коментират като клюкарки, както се беше изразил Стефан. Не беше лъжа в случая. Обаче Деймън отказваше да ме погледне през цялото време. Каквото и да правех, колкото и силно да се опитвах да привлека вниманието му, тази вечер то бе изчезнало от него и сякаш спомените ни от по-рано и как си говорихме се бяха изпарили. Сега между нас беше останала онази яма от напрежение какво ще направи другия и топката провокация. Нещо в стомаха ми зееше празно, защото знаех, че Виктор от време на време ме коментираше с него и това може би коренно променяше и малкото мнение за мен, което си беше създал. Боже, този Виктор. Може би го мразя дори повече от заклетия си враг. Може би е време той да оглави позицията и да стане такъв. Завъртях тялото си към тях и се издърпах напред, за да достигна до масата, където си седеше водката, която Стефан ми заръча да донеса. Деймън ми хвърли поглед, който не успях да разкодирам на време, но Виктор от друга страна не спираше да ме съди дори за най-малката спънка по пътя натам.