Вендета - (Корумпирани-№1)

Глава 22

Тереза

СЕГА

Тялото ми подскочи на място и се завъртях като попарена на 180 градуса. Зърнах стоманеното лице на Деймън и се сетих, че все още бях зачервена от плаченето, затова се изкашлях и опитах да проверя дали имам още сълзи. Стиснах пликовете с хартия в ръцете си и пренебрегнат факта колко ми затежаха изведнъж. Сърцето ми се късаше за човек, който си бях обещала да съсипя един ден. А той вече е бил съсипат още преди моите проклятия.

- Теса, какво става? Какво правиш тук? В библиотеката ли беше? - задаваше въпроса бавно, един по един, за да опипа почвата. Погледнах го с мимолетна усмивка на устните си и му кимнах. Излъгах.

- Да, минавах от тук да... - огледах се - исках да отида навън. В градината. Времето е прекрасно.

Деймън закрачи към мен. Около врата му висеше бяла кърпа, косата му беше почти суха и рошава. Все още беше със същите спортни дрехи от по-рано. Зная, че идва от фитнес.

- Можеш да използваш моята. - предложи ми плахо и остана на две крачки от мен. Огледа тялото ми облечено с оранжевата ми пижама на мечо пух, но не издаде никаква реакция.

- Твоята... - повторих предложението му на ум и осъзнах за какво говори. Неговата градина. Онази, която откриваше прозореца на стаята му. Която само от тази стая се виждаше и той наричаше негова. Която е трябвало да бъде първата и единствена градина преди да се появи Неон и да промени плановете на баща му. Той искаше да сподели градината, която баща му е искал да построи за него, с мен. Сърцето ми се пропука отново.

Едва го държах живо в гърдите си и това ми отнемаше цялата останала енергия за деня. Брадичката ми тежко потрепери и знаех, че още една дума и щях да се разплача неудържимо. Гледах този голям мъж и нищо не можеше да замъгли спомена за малкото, безпомощно дете, което просто е търсело малко подкрепа в единствения човек, който можеше да има силата да го спаси. И който отдавна го беше оставил да порасне твърде бързо. Тялото ми се стрелна като стрела напред и обвих ръцете си около торса му без да мисля. Затворих очи и се разхлипах, забила глава в силните му гърди. Не можех да прикрия нито една емоция повече. Не можех да се правя на корава и безсърдечна поне в този момент. Не и когато знам вече цялата история и ми обяснява защо е такъв, какъвто е сега. Мразех го цял живот а просто е трябвало да го разбера. Беше ми толкова трудно да видя къде е грешката в него и защо просто ненавижда света, а то е било толкова просто. И знаех, че утре щеше да продължи да е същото, като по старо му. Но сега нямаше да крия повече нищо от това, което чувствам. Не и след като станах свидетел на промяната му, на търпението и спокойствието, което можеше да покаже.